събота, 20 юни 2009 г.

Кратичко...


Като сладолед, който ще се разтопи по ръцете ти , ако не го изядеш. Кратко. Като 5 часа и 59 минути сутринта, след които става 6 и се налага да ставаш. Толкова, колкото да се отвори и да се затвори една врата. Два пъти - даже.

Кратко като песен, чиито думи не знаеш и която, по тази причина, не можеш да запееш. Кратко като целувка - сутришна. Толкова кратко, че дори не разбираш кога точно се е случило. И дали?

Кратичко. Като сън. Отваряш и затваряш вратата след него. Щастието. Преброй до шест и после питай кой е бил. Или по-добре: не брой. Животът, казват, не се измервал с броя на вдишванията, а с миговете, които спирали дъха. Не брой и после питай кой е бил - ще ти каже. Следващия път. Когато реши да се върне.

Кратичко. Толкова, колкото да мигнеш веднъж. Даже - два пъти. Колкото да се усмихнеш. Повече - за да го помниш. Колкото, за да направиш една салата с домати и краставици. Да речем - шопска.

Кратко - достатъчно, за да прегърнеш. Да обещаеш. Да докоснеш. Да...

Кратичко - Като раждане. Като начало, което, съгласявам се, всеки път е трудно. Като поздрав. Като всичко, което си искал да кажеш, но никога няма да изречеш. Кратко като не самотата. Твоята.

Кратичко. Толкова хубаво.