събота, 16 януари 2010 г.

Нищо против костенурките


"Ако видиш в съня си костенурки, желанията и амбициите ти няма да се осъществят." Голяма работа.

Истината е, че дори и да не ги видиш, пак могат да не се осъществят... 50/50 е.

"Ако разлееш кафе, предстои ти раздяла." Глупости.

В какво вярвам ли? В това, което казва Михайло Пантич: че никоя любов (ако, разбира се, е любов) не свършва. Дори когато свърши.


***

В какво още вярвам ли (и въпреки знаците на съдбата)?

Вярвам, че тази година ще е по-добра. И не защото ще е, а защото просто вярвам. Защото искам. Безумна ли съм или не, искрено вярвам в тотално изтърканата фраза, че ... "хубавото все пак предстои".

Вярвам заради ... "все пак", а не заради ... "хубавото". Все пак, и в повечето случаи - напълно случайно, нещата си идват на мястото.

Идваш си на мястото. Място, което обаче не е задължително да е най-хубавото. Но е твоето и там, независимо знаците на съдбата, се чувстваш добре.

Все пак, рано или късно, срещаш любовта и ако наистина е любов, тя те прави най-щастливия човек на земята. И за кратко. Защото любовта е най-краткият период в човешкия живот...

Все пак и въпреки знаците на съдбата, един ден се събуждаш с мисълта, че няма нищо по-хубаво от това, че ... си се събудил. Събудил си се със звук на кафе и хиляди духове в стаята. Събудил си се, за да се усмихнеш.

В какво вярвам ли?

Във всичко.