Той не пие. Не пуши. Няма хубава работа, скъпа кола, подредено и изрядно жилище. Страшно много си пада по хаоса и в събота, вместо да чисти и пазарува, прекарва времето си в леглото,... с мен.
Общува без предразсъдъци, с всички. Има много познати и малко приятели. Повече вярва в мен, отколкото в себе си. Лесно се влюби, по-трудно ме обикна.
Той има трапчинки и ги показва на всеки четири минути. За разнообразие. Не плаче. Не иска. Говори много и мога да му кажа всичко. Но не го правя. Той споделя вместо мен.
Целуна ме на втората среща, без да "форсира" много ситуацията и от тогава не е спрял да го прави... По челото, по бузките, по носа (защото е дълъг), по косата...
Не е претенциозен към хората, с които общува, към жените, с които се среща, към дрехите, които носи, а от както съм в живота му, вече има с няколко чифта по-малко чорапи. Крада му ги. За разнообразие.
Признавам си, той е повече от идеален мъж и никога не е търсил идеална жена. Никога не е намирал. Просто срещана (прав си, няма да се повтори)... мен.
Преди около повече от две години пък бях написала, че съм:
"... емоционална, първична, детска. Има много мечти и някои от тях няма да реализира никога. Все още не знае кое е важно и кое още повече, дали хората за добри и лоши, как да се предпазва от тях, често няма правилна преценка за случващото се. Непрекъснато греши. Тя е енергична, "танцувална", на моменти несериозна, с тънко чувство за хумор. Не може да готви...
Понякога обича да се лигави, понякога дори прекалява, няма защитни реакции, нищо в поведението, действията или живота й не е ПРЕМЕРЕНО. За съжаление, или не, за нея е трудно да се каже че е "стъпила здраво на земята"... Тя изобщо не е идеална..."
Днес съм сигурна само в едно: че го обичам.
Че те обичам, мои 200 градуса по Целзий. Както се казва, ти си точката ми на кипене. Всички точки си: и G, и D и тази, която сега си измислих, но ще ти кажа по-късно. Първата точка от плана си, ако имам такъв. И ако някога го изпълня, може и да си последен.
Точката на това изречение си. И на следващото. На дългия, безвкусен, изморителен ден. На скуката. На самотата. Точката на вдъхновението ми си. Защото след нея, започвам отначало. Да мечтая. Да щурея. Да се усмихвам. Да се лигавя.... Да бъда себе си.
Нито си идеален, нито си премерен. Нито искам да си такъв. Нито можеш да си. Нито е задължително. Нито е необходимо.
Защото си този, с който се чувствам щастлива... Ти и аз. Това е, което искам да ти кажа.
Благодаря за вниманието :)
Общува без предразсъдъци, с всички. Има много познати и малко приятели. Повече вярва в мен, отколкото в себе си. Лесно се влюби, по-трудно ме обикна.
Той има трапчинки и ги показва на всеки четири минути. За разнообразие. Не плаче. Не иска. Говори много и мога да му кажа всичко. Но не го правя. Той споделя вместо мен.
Целуна ме на втората среща, без да "форсира" много ситуацията и от тогава не е спрял да го прави... По челото, по бузките, по носа (защото е дълъг), по косата...
Не е претенциозен към хората, с които общува, към жените, с които се среща, към дрехите, които носи, а от както съм в живота му, вече има с няколко чифта по-малко чорапи. Крада му ги. За разнообразие.
Признавам си, той е повече от идеален мъж и никога не е търсил идеална жена. Никога не е намирал. Просто срещана (прав си, няма да се повтори)... мен.
Преди около повече от две години пък бях написала, че съм:
"... емоционална, първична, детска. Има много мечти и някои от тях няма да реализира никога. Все още не знае кое е важно и кое още повече, дали хората за добри и лоши, как да се предпазва от тях, често няма правилна преценка за случващото се. Непрекъснато греши. Тя е енергична, "танцувална", на моменти несериозна, с тънко чувство за хумор. Не може да готви...
Понякога обича да се лигави, понякога дори прекалява, няма защитни реакции, нищо в поведението, действията или живота й не е ПРЕМЕРЕНО. За съжаление, или не, за нея е трудно да се каже че е "стъпила здраво на земята"... Тя изобщо не е идеална..."
Днес съм сигурна само в едно: че го обичам.
Че те обичам, мои 200 градуса по Целзий. Както се казва, ти си точката ми на кипене. Всички точки си: и G, и D и тази, която сега си измислих, но ще ти кажа по-късно. Първата точка от плана си, ако имам такъв. И ако някога го изпълня, може и да си последен.
Точката на това изречение си. И на следващото. На дългия, безвкусен, изморителен ден. На скуката. На самотата. Точката на вдъхновението ми си. Защото след нея, започвам отначало. Да мечтая. Да щурея. Да се усмихвам. Да се лигавя.... Да бъда себе си.
Нито си идеален, нито си премерен. Нито искам да си такъв. Нито можеш да си. Нито е задължително. Нито е необходимо.
Защото си този, с който се чувствам щастлива... Ти и аз. Това е, което искам да ти кажа.
Благодаря за вниманието :)
