Знам какво направих това лято... :) Направих го есен. Направих го през септември. Просто не исках да го прескачам отново. Честно казано, изобщо не е лесно да "откриеш сезона", особено когато той е бил току що закрит :)
Необходимо е да си подготвен за това, че:
- Ще умреш от студ:
- Заведенията ще са затворени:
- Плажът ще е затворен:
- Дюнерите ще са затворени:
- Баничарницата ще е затворена:
- Дискотеките ще са затворени:
Хубавото е, че след една година горе-долу никой няма да има нужда от този списък, за да бъде щастлив. Но кой пък ще чака толкова много време? Например, някой, който може да плува, за да му липсва водата. Или пък някой ( някоя :), влюбена в бронзовия си тен, за да се стреми да го задържи... цял живот. Иначе банички ( е, не всички баничари работят само с маргарин :) и дюнери има на всеки ъгъл. Същото важи и за дискотеките. Единственото важно условие за "море през септември" е да не умреш от студ, защото едва ли си заслужава жертвата. Важно е да има кой да те стопли, когато ти стане наистина много студено. Важно е никога да не ти става много студено, защото има кой да те топли:)
Убедих се, че най-страшното не е да затворят "Топлите закуски". Утре ще започнат да правят още по-топли закуски някъде другаде. Най-страшно е да затвориш сърцето си, правейки се на много разочарован, правейки се на много сърдит. Правейки се на много силен. Това, от която и страна да го погледнеш, си е престъпление. И е "страшен филм", в който обаче няма нищо смешно. Иска ви се.
Ако в хорскопа ви пише, че трябва да послушате вътрешния си глас, значи така трябва. Смъртта на няколко хиляди звезди може би няма да обърка твърде много астрологичната ви прогноза, може би няма да обърка твърде живота ви. И може би е вярно, че сте родени под щастлива звезда... Тогава защо ви сърби носът? Ако вярвахте поне малко в поверия, щяхте да се замислите от коя страна ви сърби, защото и това има значение. Едното било за хубаво...
Не е ли?:) 
