Къщата на ужасите

На 29 април 2008 г. восъкът изведнъж се свлече и всички български ежедневници ( по примера на чуждите ) побързаха да покажат какво се беше скрило под него. "То"-то не беше по Стивън Кинг, но се оказа по-страшно и за изумление на световната общественост - оказа, се човек.

Ден 1:

В. "24 часа": " Изверг прави дъщеря си сексробиня, тя му ражда 7 деца"

В. "Стандарт": " Изперкал баща ужаси Австрия"

В. "Монитор": "Австриец държи дъщеря си 24 год. в мазето и я изнасилва"

Така сякаш изведнъж американският психар на Елис стана австриец и бързичко напусна света на фикцията. Информацията за случилото се по принуда ( да речем, финансова ) и по природа ( да речем, не-човешка ) трябваше за нас да бъде "breaking news". Тоест, да ни бъде "сервирана" постепенно, със закуската и сутришното кафе, на порции ( макар и малки, почти невъзможни за преглъщане ) , за да се постигне ефектът на добрия филм на ужасите, който във всяка секунда поддържа напрежението и подготвя за неговата ескалация.

Ден 2: в. "24 часа"

"Тъмницата на Елизабет била атомен бункер, имало клетка за секс."

В същото време: " Строител блудтства с дете на колега" у нас... И докато за българските всекидневници отразяването на случая с "къщата на ужасите" в Австрия се намира в състояние на "затишие пред буря", британският в. "Индепендънт" разказва: " Всички от децата били раждани в подземието, без медицинска намеса. [...] По стените били открити рисунки на слънца и животни. Фриц бил арестуван и по-късно се признал за виновен, казвайки, че "съжалява за поведението си."

Ден 3:

На 1 май в. "24 часа" отново успява да реши проблема със снимките - лицата на потърпевшите, естествено, е забранено да бъдат показвани. Ежедневникът обаче единствен сред българските, публикува последната снимка на Елизабет, преди да бъде отвлечена от собствения си баща. Момичето е сред съучениците си, оградено, разбира се, в червено кръгче.

Учудващо в. "Стандарт" само съобщава на вътрешните си страници, че Наташа Кампуш - също австрийка и също жертва на 8-годишен "домашен" арест, дава 25 000 евро за децата ( внуците ) на бащата-насилник.

А "Индепендънт" хладнокръвно продължава да публикува самопризнанията на Фриц: "Той споделил, че избрал Елизабет като негова любима дъщеря, построил бункера за нея, защото почувствал, че трябва да я затвори, за да не започне да взема наркотици."

Всяко чудо за три дни и 1/8:

Въпреки че във всички масови всекидневници чак до 12 май се публикуват съобщения за "изверга от Амщен", ударът от първоначалния "шок и ужас" отдавна е забравен. Информациите са кратки, касаят вече известни факти:

9 май, в. "Монитор": " Австрия затяга законите си заради маниака от Амщен"
12 май, в. "Монитор" : " Полицията - шокирана от "къщата на ужасите".

Макар и за 3 дни обаче, "чудото" носи ( уж ) много ценни открития за интересите на читателската аудитория. И всички български всекидневници заедно решават да се върнат в детската градина, за да разлистят журналистическото букварче. Там пък ( уж ) пише следното: " Критерият "близост" е важен за привличане на аудиторията."
Така за много кратко време родната преса ще резвенчае един много скоро роден мит - този, че в България бащи, кото изнасилват децата си, не могат да бъдат инкогнито 24 години... ( само 8 ) Защо ли? Заради любопитни съседи, писа списание "Тема"...
Ала ги има и те са в...

Къщата на ужасите - задният ни двор

10 май, в. "Труд", "Фатална": " Извергът душил детето, довършил го с бутилка"

14 май, в. "Труд", "Синя лампа": " Луд наръга комшийка", " Въоръжен мъж нахлу в гимназия".

Къщичката обаче започва съвсем да прилича на влакче на ужасите, когато страницата "Животът" става нейното запазено място.

13 май, в. "24 часа" " Туристически гайд за България - Шофьорите - психопати, пешеходците - самоубийци".

Ако се интересуватe с какво този гайд, направен за чужденците, посещаващи страната ни ( Sofia in your pocket ), е по-различен, необходимо е да го поразлистите:

" Повечето българи се превръщат в психопати зад волана. Огромни дупки по пътя, каращи в насрещното движение, за които трябва да се внимава [...] Пътната сигнализация е случайна, да се намери място за паркиране, може да бъде кошмар. Полицията рядко говори английски и не е склонна да показва снизхождение."

Чудите се с какво още може да бъде запълнен "Животът"?

" Мъж изчезна от социален дом в Куделин на 5 май, обявяват го на 8- ми."

И култуво, твърде огромно, за да бъде измислица :), заглавие, с въпросителна, естествено :

" ЛУД, ПОТОПЕН В ДУНАВ? " - " За втори път през последните 6 години в дома за възрастни с умствена изостаналост във видинското с. Куделин има подозрение за убийство. [...] Двама болни от дома разказали, че са го пребили и хвърлили в реката. " Не може да им се има 100 % вяра, защото и те са хора с психически отклонения, които не знаят какво говорят", каза кметът на община Брегово Милко Павлов, който лично отиде да провери случая.

Фестивалът на черните комедии обаче продължава ( той започна много отдавна ) , но ние все още чакаме. Чакаме да се появи най-добрият филм на ужасите и защо той да не е родна продукция... И той се появи...

Българският "австриец":

Срок на годност - " 8 години изнасилвал дъщеря си, по 5 пъти на вечер", 18 май, "24 часа", сраница " България". Австрия вече може да си отдъхне. Оказва се, че не можем да мислим само за "авсрийски синдром", оказа се, че трябва да спрем да разчитаме на любопитството на съседите, за се чувстваме сигурни...

"8 години Василка от Стамболийски живее като австрийския ад на Елизабет", започва статията. " Той държал дъщеря си, заключена в стаята. Не я пускал навън дори да ходи до тоалетната и тя използвала леген или шишета в стаята."

В. "Труд" предпочита страницата "Синя лампа" - по традиция, запазена за "криминалния" живот на ромите: " Дете 8 години в плен на баща изнасилвач". Няколко дни по-рано обаче в броя от 17 май всекидневникът все пак се е съгласил, че "извращенията" всъщност нямат етнически произход, нито възраст, нито дори пол, разказвайки за "садистката от Мусагеница", разчленила тялото на пастрока си, който я бил насилвал сексуално в продължение на години. Според съдебните психиатри, съобщава още в. "Труд", жената, варила част от органите на баща си в тенджерата, е всъщност "психично здрава", защото добре съзнава какво е извършила: "Убих тялото на човека, който уби душата ми. Не съжалявам. "

Happy end ?

Когато прочетох романа "Американски психар", първото, което си помислих беше, че трябва да си с много "богато" въображение, за да можеш да съчиниш мъчение с "полу-цял" плъх...

Когато в малкото, китно, спокойно австрийско градче Амщен един баща "стана" дядо на 7-те си деца, се принудих да повярвам, че може би не всичко е само въпрос на въображение...

Днес съм склонна да вярвам и на британския всекидневник "Индепендънт", че: " This kind of thing could happen Anywhere..."

Тези неща могат да се случат навсякъде... Дори тук, в България...

Истината обаче е друга. Истината е, че "нормалните" психично-болни хора са други. И те, за съжаление или не, не разчленяват телата на бащите, майките и децата си от и за удоволствие... Даже, рядко разчленяват тела...

"Нормалните" психично-болни, за които обаче няма как да прочетете в българската преса, вегитират в някакви много мрачни стаи, при някакви не особено приятни условия на живот...

И чакат. Чакат някоя чужда медиа ( например, британска ) да направи филм на ужасите ... с тях., но в който филм този път, те да бъдат восъчните, топли, полу-цели, полу-живи, фигури, каквито всъщност са... Жертви. На обстоятелствата, на природата, на бащите и майките си и дори - жертви на етническия си произход.

Ние, впрочем, не ги познаваме. Българските вестници ни запознават с едно друго малцинство, разновидност ( уж ) на първото, което дори вече не ни прилича на малцинство - така, както ни го представят. То е и като резултат от това, което Мартин Карбовски нарече "ужасяващата политика на труповете" - да се чака, докато някой някого застреля...

А къщата на ужасите - място, където жертвите са виновни за престъпленията... И за съжаление, мнозинството от нейните обитатели са деца, чието детство някога е можело да бъде хубаво...

Някога, преди 24 години, например...