Знаете ли, че...

Голямата любов е само една и е като меден месец - продължава от две до три седмици, а при някои ( щастливци ) не свършва никога. "Голяма" любов е, когато малките неща стават достатъчни, когато нищо не липсва, за да искаме повече.

Но се случва на всеки, няма как да ви прескочи. Просто спрете да я търсите дори и след като сте я загубили.

Знаете ли, че пейките в парка са направени, за да седнеш на тях. Тяхната съдба е да бъдат като наполовина празната чаша - за нея е добре и да е наполовина пълна. Важното е просто някой да се сети, че ги има... Защото забравяме, а няма да започнем да пишем по телата си това, което и без друго не ще прочетем никога... Ами ако е на гърба?

(Снимката е на Ивето, която вие може би вече познавате :)

Знаете ли, че често имаме нужда да "слезем от крана"... Не ни пука върху кого ще се изсипят товарите след като няма кой да го управлява. Имаме нужда да седнем и да си починем дори и работейки...

Знаете ли, че имаме ужасна необходимост да спрем да мислим поне за три минути и още по-силна нужда от това някой да седне до нас, на пейката в парка. Без дори да пита дали е "свободно". Просто да седне до нас и да си почине. Защото пейките в парка не са направени, за да бъдат несподелени.

Знаете ли, че ... Голямата любов не е когато, казваш "обичам те"...То е, когато има кой да го чуе, без дори да си го казал...

Хубавото все пак е, че дори и да не знаете, един ден все ще разберете... :)