За пчеличките и хората :)

Може и така да е, Мечо Пух ( въпреки че си едно голямо мече с "много - малко" Ум )...

Може би : " Едно е да искаш, друго е да можеш, трето - да го направиш..."

Но все пак.

Почти едно и също е...

То е само едната страна на монетата, защото, ако ги нямаше "първото, второто и третото, от другата й страна ( на монетата, също ) нямаше да има нищо. Сега е златна и с нея можеш да си купиш онова, което по принцип не се купува с пари ( нито с много пари )...

Щастието.

Искаш:

Пух Мечо, никой ( дори мечетата с "много - малко " Ум ) не си бута главата в кошера, вярвайки, че в него ще намери само мед. Вътре трябва да има и пчели, трябва да са много, за да има много мед.

Дори и ти, Пухче, вече знаеш, че пчелите никога не са гостоприемни. Пчелите жилят неканените гости и понякога ужасно силно боли, понякога до смърт...

Когато много искаш мед ( а ти, Пух, непрекъснато много искаш мед ) обаче гостоприемството на пчелите изобщо не е важно. Покатерваш се по дървото, умно надникваш в кошера и възкликваш:

– Колко много меееееедддд, ааааааааа!!!!

Впрочем най-трудно е да разбереш дали наистина и колко искаш ( не - какво )... В такива моменти ( а те са почти един живот ), Пух, ние сме като мечоци с много малко Ум ( тук махаме кавичките ) в главите. Не се сещаме, че понякога не е странно да си поговорим сами, на себе си. Понякога даже е нужно. Налага се просто да си отговорим на един не особено сложен въпрос : " Аз искам ли изобщо мед? "

При теб, Пухче, зная, отговорът ( само така си мислиш ) винаги е един и същ, а при нас - всеки път различен... Не бих казала, че сме несериозни...

Истината е, че сме жестоко алергични към ужилване от пчела... И бягаме. Бягаме от пчели така, както бягаме от отговорите на въпросите ( често и от самите въпроси ), от себе си и разбира се, от щастието...

Можеш:

Иначе отговорът на твоя въпрос, Пух, е формула, но не математическа. Дълбоко съм убедена, че тя няма нужда от доказване. Аксиома е.

Една английска поговорка казва, че, където има желание, има и начин... Желанието, Пух, носи едно име, и , съжалявам, то не е:

- МЕД!!!

То е онова, от което започнахме...

Искам:

Искам фотоапарат ( може и полу-професионален ) , защото искам да снимам всеки "уловен" миг... Искам да спя под звездите, защото искам да чувствам свободата... Защото искам да изкача всеки висок връх и да посетя всяко красиво място на земята... Искам те...

Желанието само търси пътища към морето, Пух :) А те ( начините ) в повечето случаи са много. Единственото, което МОЖЕШ да НАПРАВИШ е да откриеш най-добрия... Той обаче не винаги е пътят до хладилника и обратно :) Даже, смятам, изключва денонощното похапване на мед. Извървяването на най-добрата възможност ( тоест - на онова, което си разбрал че безумно много искаш ) понякога е свързано с цената на усилие, което е повече от това, което си мислиш, че можеш...

Всъщност обаче не са ти нужни качества, които никога няма да имаш... Защото онова, което най-много искаш ( мед ), в повечето случаи ( винаги ) е това, което можеш да имаш...

Трябва само да го...

Направиш:

Как мече с толкова "много - малко " Ум в главата си знае кои са важните неща, а ние - най-съвършено "умната" форма на живот на Земята непрекъснато да си задаваме въпроси, на които все си мислим, че търсим отговорите...

Иначе едно и също е... Да искаш и да можеш... Просто трябва да го направиш...

Нали, Пух? Може ли някой или нещо да те спре, ако желаееш ТВОЕТО гърненце с мед?