Да намеря нещо, което съм изгубила. Нещо много скъпо.
Да го намеря отново. Това е, което ме прави щастлива. Предполагам, не само мен.
Защото загубата на чадър е несравнима със загубата на близък човек. Впрочем, едва ли има по-голяма.
Купете си обаче отново чадър. От това не боли. Купете си подобен на онзи, който забравихте и който сега пази нечия чужда глава. Купете си го по-хубав, нищо, че идва пролет..., лято. Нищо, че скоро ще трябва да си купувате бански костюм.
Защото за някои неща можем само да си спомняме. Не точно такива, каквито са били. Но, каквито сме ги обичали.
Защото те не могат просто да бъдат забравени. С тях свързваме пътища, хора, предмети, всичко, което пазим. Всичко, което сме загубили.
***
Това, което истински ме радва ли? Да намеря нещо, което съм мислила, че съм загубила завинаги (нали съм фаталистка). Да го намеря същото или малко променено. Но моето. Онова, без което не мога да живея, да чувствам, да творя. Онова, което кара нещата да се случват дори когато няма никаква възможност.
Тогава именно разбирам колко много ми е липсвало. Тогава може би започвам истински да го ценя и да го... Пазя.
Вероятно просто сме такива - трябва първо да го загубим, за да разберем колко много смисъл и значение има за нас. Колко много го обичаме. Колко наистина ни е скъпо. Може би именно в загубата, когато най-много ни боли, разбираме какво е щастие.
Онзи миг, който сме пропуснали. И който се надяваме да ни се случи отново, за да го оценим.
За някои неща обаче просто няма "втори тото шанс"....
Да го намеря отново. Това е, което ме прави щастлива. Предполагам, не само мен.
Защото загубата на чадър е несравнима със загубата на близък човек. Впрочем, едва ли има по-голяма.
Купете си обаче отново чадър. От това не боли. Купете си подобен на онзи, който забравихте и който сега пази нечия чужда глава. Купете си го по-хубав, нищо, че идва пролет..., лято. Нищо, че скоро ще трябва да си купувате бански костюм.
Защото за някои неща можем само да си спомняме. Не точно такива, каквито са били. Но, каквито сме ги обичали.
Защото те не могат просто да бъдат забравени. С тях свързваме пътища, хора, предмети, всичко, което пазим. Всичко, което сме загубили.
***
Това, което истински ме радва ли? Да намеря нещо, което съм мислила, че съм загубила завинаги (нали съм фаталистка). Да го намеря същото или малко променено. Но моето. Онова, без което не мога да живея, да чувствам, да творя. Онова, което кара нещата да се случват дори когато няма никаква възможност.
Тогава именно разбирам колко много ми е липсвало. Тогава може би започвам истински да го ценя и да го... Пазя.
Вероятно просто сме такива - трябва първо да го загубим, за да разберем колко много смисъл и значение има за нас. Колко много го обичаме. Колко наистина ни е скъпо. Може би именно в загубата, когато най-много ни боли, разбираме какво е щастие.
Онзи миг, който сме пропуснали. И който се надяваме да ни се случи отново, за да го оценим.
За някои неща обаче просто няма "втори тото шанс"....
5 коментара:
Красе, това, ако е за мен...не е много обнадеждаващо:)) но е хубаво,пак си в твоя стил, уникално и дълбоко:) а и чадъра си го бива, нали е подарък от мама:))) вдъхновението се връща...болката остава :) целувам те
хихи..сега ще ти кажа и на теб за моята нещтастна ръкавичка...знам, че чадърите и ръкавичките не са толкова важни, но все пак((((:ами отивахме на концерт на Panican Whyasker и минавахме през Стария град..имаше още доста сняг и всичко беше доста бяло..когато излязохме от Петното да се прибираме осъзнах, че съм само с една ръкавичка в джоба - бяла:((((толкова тъжно ми стана, че са се разделили...и решихме да минем точно от там, откъдето дойдохме..точно на Хисар Капия - онази голяма каменна порта в Стария град - аз се заоглеждах много съсредоточено..все пак е трудно да видиш нещо бяло и малко на фона на белия сняг...и си я намерих, Красчо...и бях толкова щастлива:)))сега хич не им се радвам толкова на тези ръкавички...ама тогава, точно в този момент направо си мислех, че са най-ценното нещо на света...хихи, обичкам те и сори за дългия коментар{}
Ралкаааааа, благодаря за хубавия коментар. Целувам теее
Кирету
Мда, чадъра наистина е хубав.
Малко странен повод да се почувства човек щастлив, но всичко е добре когато свършва добре.
Погледнато от друга страна, никога нямаше да му се зарадваш толкова...ако не го беше загубила.
Живота е странно нещо, интересен по свой си начин.
целувки
Красе, много е красиво това, което си написала. Усещането, когато го прочетох, е сякаш наистина съм изгубила нещо и не мога да си го върна (а ме е правило щастлива, когато го е имало). Толкова е истинско написаното от теб, точно каквато си и ти :) ...
Неее, иначе съм си добре и много се радвам, че има хора като теб, изумяваш ме и изненадваш всеки път, когато напишеш нещо ново. Продължавай само така. Целувки за теб и Милето :)
Ivanka :)
Публикуване на коментар