Като сладолед, който ще се разтопи по ръцете ти , ако не го изядеш. Кратко. Като 5 часа и 59 минути сутринта, след които става 6 и се налага да ставаш. Толкова, колкото да се отвори и да се затвори една врата. Два пъти - даже.
Кратко като песен, чиито думи не знаеш и която, по тази причина, не можеш да запееш. Кратко като целувка - сутришна. Толкова кратко, че дори не разбираш кога точно се е случило. И дали?
Кратичко. Като сън. Отваряш и затваряш вратата след него. Щастието. Преброй до шест и после питай кой е бил. Или по-добре: не брой. Животът, казват, не се измервал с броя на вдишванията, а с миговете, които спирали дъха. Не брой и после питай кой е бил - ще ти каже. Следващия път. Когато реши да се върне.
Кратичко. Толкова, колкото да мигнеш веднъж. Даже - два пъти. Колкото да се усмихнеш. Повече - за да го помниш. Колкото, за да направиш една салата с домати и краставици. Да речем - шопска.
Кратко - достатъчно, за да прегърнеш. Да обещаеш. Да докоснеш. Да...
Кратичко - Като раждане. Като начало, което, съгласявам се, всеки път е трудно. Като поздрав. Като всичко, което си искал да кажеш, но никога няма да изречеш. Кратко като не самотата. Твоята.
Кратичко. Толкова хубаво.
Кратко като песен, чиито думи не знаеш и която, по тази причина, не можеш да запееш. Кратко като целувка - сутришна. Толкова кратко, че дори не разбираш кога точно се е случило. И дали?
Кратичко. Като сън. Отваряш и затваряш вратата след него. Щастието. Преброй до шест и после питай кой е бил. Или по-добре: не брой. Животът, казват, не се измервал с броя на вдишванията, а с миговете, които спирали дъха. Не брой и после питай кой е бил - ще ти каже. Следващия път. Когато реши да се върне.
Кратичко. Толкова, колкото да мигнеш веднъж. Даже - два пъти. Колкото да се усмихнеш. Повече - за да го помниш. Колкото, за да направиш една салата с домати и краставици. Да речем - шопска.
Кратко - достатъчно, за да прегърнеш. Да обещаеш. Да докоснеш. Да...
Кратичко - Като раждане. Като начало, което, съгласявам се, всеки път е трудно. Като поздрав. Като всичко, което си искал да кажеш, но никога няма да изречеш. Кратко като не самотата. Твоята.
Кратичко. Толкова хубаво.
3 коментара:
краска, само патицата не ми се вързва в цялата схема:)) страхотна си...както винаги...
Кратко,Красеееее, хубаво е, ама толкова малко, искаме ощеее...
Ваня
мда, простите малки радости от живота,който дори не помним, но се случват непрестанно, това което го прави поносим, дори когато майстори ти изпоплескат цялата къща :P
Кирето
Публикуване на коментар