Мислим си, че я няма. Че се е скрила в мазето, че я ръфат плъховете, че я лазят хлебарките. Убеждават ни, че е заминала с първия влак за някое по-хубаво място, към което може би трябваше да се отправим ние. Изпратихме я. Да си ходи. Не е създадена за нас, казаха ни. Не вирее в средата ни. В половинката ни. Не се развива в хаоса, който ни разяжда малко по малко, всеки ден.
Обаче ни лъжат. (Свикнали сме.) Толкова е видима, че чак ще ни смачка. Ще ни прегази като "колко е прекрасен животът". Като танк. Като грешницата от Лайм Реджис. Като доктор Хаус. Толкова е очевадна, че чак те разплаква. Защото я има... Добротата. И не е баналност. Не е стих. Не е героиня.
Добри сме. По своему. По "нашенски". За себе си. За хората, които обичаме. За тези, които ни обичат. Не се борим обаче за нобелова награда за мир и утре, без да искаме, може да предизвикаме малко автомобилно произшествие. Малко произшествие във връзката си, на работното място... Грешни сме, но сме добри. И слушаме "всякаква музика". Правим всякакви глупости. От ревност. От завист. От невнимание.
По усмивката ще я познаете. Добротата. В очите е. Никога няма да ви подведе, да ви обърка. Никога няма да ви "прецака". Не и така, както сте очаквали. Не и така, както е очаквала.
Не е избягала. Не са я изяли хлебарките. Не си я давам. В мене си е. Тупа-лупа колкото си иска :))
Чувате ли я? Вътре е.
3 коментара:
знам, че е там Красчо...крие се малко ама я има :) много хубаво си го написала - гушкам те
миличко, добротата винаги е в теб:) запази и я показвай, защото е красива:))
"Има места, създадени само за слънце и за лято. Също както има хора, създадени само да се смеят и да бъдат добри!" Пенка Чернева
Публикуване на коментар