Ще гледам филм на ужасите.
Защото ужасът е развлечение. Развлечението е секс. Сексът е любов. А Любовта ( банално с главна буква ) е ... филм на ужасите, развлечение, секс и ( в духа на баналното време ) още нещо...
Да си призная честно, все още не сме се разбрали кой пише сценария... В началото просто нямаше такъв. Представям си "Страшен филм" 1 и си казвам - по-добри сме :) Важни, казват обаче, били актьорите... Ако те са добри, лошият сценарий ( или липсата на такъв ) се преживявал...
Така е, преживяхме го. Хубавото на едно нещо, в което още няма сценарий, е това, че винаги може да те изненада. Хубавото още е, че не си поставяш за цел да го преценяваш, да го анализираш ( това, онова ), не се мъчиш да разбереш дали е най-доброто за теб ( или не чак толкова ), не се опитваш да го променяш, нагаждаш... Просто се наслаждаваш на добрата ( ако е добра ) игра на актьорите, нали?
Днес обаче, за съжаление или не, вече знам репликите, даже имам и любима сцена ( тя не е за малки деца :) , даже си позволявам да превъртам някои моменти... ( не казвам кои :) ... И, разбира се, ( няма защо да се лъжем ) този филм не е "за лято в Рая"... Или не е през по-голямата част от годината :)
Един и същ е, мили :) Прав си, "няма нищо ново под слънцето", сцените се повтарят една след друга ( едни и същи, нали )... Не знаеш кога започва, но знаеш, че ще свърши. Не знаеш кога, но знаеш как... Поредният филм на ...
Трябваше да бъде приказка, издържана в стил "и заживели щастливо до края на дните си." Приказка без край. Проблемът - въобще не ти се отдава да разказваш приказки, а на мен - да ги изслушвам докрай :) Затова е ужас, най-ужасният филм, който някога съм гледала досега :) И ужасно много ми харесва :)
Признавам, понякога ми идва да изключа "телевизора" от страх, или поне да го спра на онзи момент, в който нещо предстои да се случи... За да имам ( преди да го пусна отново ) време да го приема, да се сблъскам с него... Но е просто идея, която едва ли някога ще реализирам. Седя си и гледам. С приготвена възглавница до мен. Знам обаче, че нямам нужда от нея... Защото имам теб... Защото вече отдавна знам какво следва след страшната сцена :) И какво преди нея. В крайна сметка, може би го пишем заедно... Сценарият. Може би го правим заедно. Филмът. Може би заради ...
Било необходимо, за да нарушава еднообразния ритъм на ежедневието ни. Да ни отпуска, да ни "оптимизира" така, че после да работим повече и по-добре. Защото не сме машини, защото не можем не-прекъснато да правим едно и също...
Съгласна съм. Така е. Не искам друга истина, не съм способна да я приема.
Ужасно тъжно е да го няма. Развлечението. Твоето. Онова, с което гледаш филми на ужасите, пътуваш, спориш, шегуваш се, пазаруваш, спортуваш, градиш планове за бъдещето... Няма ли го, трябва да го правиш сам. А за някой неща просто са необходими двама... :)
"Сексът е изкуство, защото е изкуствена придобивка и изобретение на човечеството", пише проф. Любомир Стойков в своята книга "Култура и медии" :) И още: "... човешкият секс не е удовлетворяване на естествена потребност, а форма на игра ( развлечение ), тип комуникация и вид изкуство, в което човекът влага различни ресурси и с което се занимава при наличие на излишък на сили :), енергия и време и в резултат на което се получава повече от чисто физическо удовлетворение."
В много редки случаи може и нищо да не се получава... Например, когато ресурсите са свършили :) и няма от къде да вземем назаем ( например, от съседите )... Или когато, вместо като развлечение, го приемаме като задължение... Като досадна, скучна, еднообразна ( говорете ми за работа :) системно извършвана, постоянна дейност... С един и същ човек :) Когато сексът стане ежедневие. И когато не е ...
Колко ужасно много думи, за да стигна до нея, миличката. Сигурно заради това понякога се замислям... Има ли я? Или е просто сбор от всичко изброено по-горе?! Защото не може да е само секс, не може да е само развлечение, не може да е само филм на ужасите.., нали? Ако не е любов, няма ли да е просто развлечение, просто секс и просто ( прост ) филм на ужасите :) ? Или пък е ...

Разбира се, то е това ( или онова ), което все се опитваш да анализираш, но все не се получава :) Това ( или онова :) , което сутрин те събужда рано-рано ( по първи петли ), за да ти каже нещо много важно : ) Още нещо , за което си струва да се усмихваш, да се зарадваш, още нещо, което ти носи щастие - защото щастието било ОтНосително понятие :)
Не ми се иска да го банализирам. Не ми се иска да казвам: "Ти си всичко за мен" ( защото не си :), не ми се иска да дописвам сценария... Предпочитам вместо 14, да гледам филм на ужасите :)
Защото, за да кажеш на някого, че го обичаш не ти е нужен цял ден...
Точно 2 секунди.
И точно дори само заради 14 февруари не си струва да увеличаваш това разстояние...
Перфектно е. Перфектен е. Филмът.
Филм:
Да си призная честно, все още не сме се разбрали кой пише сценария... В началото просто нямаше такъв. Представям си "Страшен филм" 1 и си казвам - по-добри сме :) Важни, казват обаче, били актьорите... Ако те са добри, лошият сценарий ( или липсата на такъв ) се преживявал...
Така е, преживяхме го. Хубавото на едно нещо, в което още няма сценарий, е това, че винаги може да те изненада. Хубавото още е, че не си поставяш за цел да го преценяваш, да го анализираш ( това, онова ), не се мъчиш да разбереш дали е най-доброто за теб ( или не чак толкова ), не се опитваш да го променяш, нагаждаш... Просто се наслаждаваш на добрата ( ако е добра ) игра на актьорите, нали?
Днес обаче, за съжаление или не, вече знам репликите, даже имам и любима сцена ( тя не е за малки деца :) , даже си позволявам да превъртам някои моменти... ( не казвам кои :) ... И, разбира се, ( няма защо да се лъжем ) този филм не е "за лято в Рая"... Или не е през по-голямата част от годината :)
Един и същ е, мили :) Прав си, "няма нищо ново под слънцето", сцените се повтарят една след друга ( едни и същи, нали )... Не знаеш кога започва, но знаеш, че ще свърши. Не знаеш кога, но знаеш как... Поредният филм на ...
Ужасите:
Трябваше да бъде приказка, издържана в стил "и заживели щастливо до края на дните си." Приказка без край. Проблемът - въобще не ти се отдава да разказваш приказки, а на мен - да ги изслушвам докрай :) Затова е ужас, най-ужасният филм, който някога съм гледала досега :) И ужасно много ми харесва :)
Признавам, понякога ми идва да изключа "телевизора" от страх, или поне да го спра на онзи момент, в който нещо предстои да се случи... За да имам ( преди да го пусна отново ) време да го приема, да се сблъскам с него... Но е просто идея, която едва ли някога ще реализирам. Седя си и гледам. С приготвена възглавница до мен. Знам обаче, че нямам нужда от нея... Защото имам теб... Защото вече отдавна знам какво следва след страшната сцена :) И какво преди нея. В крайна сметка, може би го пишем заедно... Сценарият. Може би го правим заедно. Филмът. Може би заради ...
Развлечението:
Било необходимо, за да нарушава еднообразния ритъм на ежедневието ни. Да ни отпуска, да ни "оптимизира" така, че после да работим повече и по-добре. Защото не сме машини, защото не можем не-прекъснато да правим едно и също...
Съгласна съм. Така е. Не искам друга истина, не съм способна да я приема.
Ужасно тъжно е да го няма. Развлечението. Твоето. Онова, с което гледаш филми на ужасите, пътуваш, спориш, шегуваш се, пазаруваш, спортуваш, градиш планове за бъдещето... Няма ли го, трябва да го правиш сам. А за някой неща просто са необходими двама... :)
Секс:
"Сексът е изкуство, защото е изкуствена придобивка и изобретение на човечеството", пише проф. Любомир Стойков в своята книга "Култура и медии" :) И още: "... човешкият секс не е удовлетворяване на естествена потребност, а форма на игра ( развлечение ), тип комуникация и вид изкуство, в което човекът влага различни ресурси и с което се занимава при наличие на излишък на сили :), енергия и време и в резултат на което се получава повече от чисто физическо удовлетворение."
В много редки случаи може и нищо да не се получава... Например, когато ресурсите са свършили :) и няма от къде да вземем назаем ( например, от съседите )... Или когато, вместо като развлечение, го приемаме като задължение... Като досадна, скучна, еднообразна ( говорете ми за работа :) системно извършвана, постоянна дейност... С един и същ човек :) Когато сексът стане ежедневие. И когато не е ...
Любов:
Колко ужасно много думи, за да стигна до нея, миличката. Сигурно заради това понякога се замислям... Има ли я? Или е просто сбор от всичко изброено по-горе?! Защото не може да е само секс, не може да е само развлечение, не може да е само филм на ужасите.., нали? Ако не е любов, няма ли да е просто развлечение, просто секс и просто ( прост ) филм на ужасите :) ? Или пък е ...
Още нещо:
Разбира се, то е това ( или онова ), което все се опитваш да анализираш, но все не се получава :) Това ( или онова :) , което сутрин те събужда рано-рано ( по първи петли ), за да ти каже нещо много важно : ) Още нещо , за което си струва да се усмихваш, да се зарадваш, още нещо, което ти носи щастие - защото щастието било ОтНосително понятие :)
Не ми се иска да го банализирам. Не ми се иска да казвам: "Ти си всичко за мен" ( защото не си :), не ми се иска да дописвам сценария... Предпочитам вместо 14, да гледам филм на ужасите :)
Защото, за да кажеш на някого, че го обичаш не ти е нужен цял ден...
Точно 2 секунди.
И точно дори само заради 14 февруари не си струва да увеличаваш това разстояние...
Перфектно е. Перфектен е. Филмът.