Ключът е в теб... :)

Няма да си първият, който го губи. Ако попиташ, ще ти отговорят: "Случва се..." Не, че имаме нужда от подобна статистика ( от статистики напоследък взе да ни прилошава ), но на всеки 10 минути някъде по света някой губи ключ. Разбира се, такава статистика няма... :) Преди 10 минути си я измислих и не се опитвам да ви подведа.

Уверих се все пак, че понякога, например, при пълна с ключове кутия, за да отвориш вратата, която искаш да отвориш, нелепо или да, ти е нужен точно онзи ключ, който вече си изгубил. Впрочем, понякога обаче не си виновен само ти. Понякога може би просто не си пред правилната врата и съдбата я държи нарочно залостена, казвайки ти, че трябва да чакаш пред Друга.

В този ред на мисли ( и не точно в него ) - изключихте ли ютията днес след като заключихте вратата? Затваряте очи и връщате лентата назад. Събудила ви е алармата на телефона ( моят съвет е да си смените мелодията, тази вече сигурно не ви действа ), взели сте си душ, пили сте кафе, изгладили сте си ризата, не сте изключили ютията... Изключихте ли я, или какво? Проверихте ли и котлона, фурната... Кой ви е научил да оставяте пуснат телевизора! А ютията има ли реле? Колко ток ще платите следващия месец, знаете ли?

Ще ви кажа, че вие много добре знаете какво правите. Интуицията ви е по-силна от вас. Тя ви казва, че: " Много ясно, че я изключих, да не съм тъпа... " Само че вие й се обиждате, напускате работното място и отивате да проверите сами какво точно сте изключили и какво не. Прави сте, така трябва. Но не го правете всеки път. По ирония на съдбата, ние слушаме интуицията си тогава, когато тя по-скоро мълчи. Грешка. Доверявайте й се отвреме-навреме. Иначе рискувате отново да изгубите ключ. Много важен ключ...

Може да ви се случи и нещо друго. Може да паднете и да си счупите някой крайник. Къде ръка, там и крак. Не ви го пожелавам. Може да паднете толкова лошо, че повече никога да не станете. Случва се. На всеки 10 минути ( а може би и по-често ) - повече от доказуемо е, някъде по света някой пада. И в буквален, и в преносен смисъл - нали, Яна? Важното е да събереш сили и да се изправиш. Важното е да можеш да намериш смисъл да продължиш да падаш. И да ставаш.

Защото все пак - ключът е в теб. Просто трябва да се сетиш, къде, по дяволите, си го сложил последния път...

И когато съмне...

За 24 часа, например, можеш да отидеш до морето и да се върнеш. Междувременно можеш да влезеш във водата два пъти, да изгориш целият, да се напиеш и да изтрезнееш, и пак да се напиеш... ( после може никога повече да не изтрезнееш ). За 24 часа има голяма вероятност да срещнеш бившата си любов ( да речем, най-голямата ), да намериш нова, или ( ако имаш достатъчно късмет ), когато съмне, просто да се събудиш до някой, с когото искаш да си 24 часа в денонощието...

За много по-малко от 24 часа луната може да закрие слънцето ( и обратното ). Странно или не, за същото време могат да се изнижат около три години, например - едни от най-хубавите от живота ти... За 24 часа можеш да напуснеш работа, да започнеш нова, която всъщност може да се окаже не по-различна от старата... И, каква изненанда, може да ти се прииска да правиш нещо коренно различно от това, което си правил досега, защото: "По-добре да правиш нищо, отколкото нещо, което не обичаш..."

За 24 часа се правят бебетата :) Впрочем, даже и за по-малко. Освен това някъде по света за този отрязък от време може да се ожениш, да се разведеш и пак да се ожениш. Който казва, че има ситуации без изход, явно скоро не е използвал ключа за входната врата...

За 24 часа можеш да откажеш цигарите... На другия ден, разбира се, пак ще ги започнеш... Можеш... :)

За 24 часа, горе-долу, се променя цялата съществуваща логика на Земята, за да направи място на някоя друга, измислена за по-малко от 24 часа... Разбира се - само, за да ни е интересно...

Животът обаче, за щастие или не, не е "екселска" таблица... Едва ли някой може да я попълни за 24 часа... Ако все пак се случи, не смятам, че му е провървяло особено.

Идеята е просто да няма празни квадратчета... Ако видите такива, гледайте да ги запълвате за по-малко от цял живот... :)

За хлебарките, жабите и пътищата...

Най-лесното средство за справяне с хлебарките не е отровата за хлебарки. Грешите, не. Просто си вземете жабка за домашен любимец... :)
Има всъщност и по-„неангажиращ” начин – да се влюбите. Тогава поне няма да ги забелязвате. Хлебарките.
Не оставяйте обаче любовта сама цяла нощ на хладно и горещо... Не, няма да се развали. Рискувате единствено да не я откриете на другия ден. Или да я откриете наполовина. Дори и по-добрата половина да е, няма да ви стигне за повече от един ден...
Най- логичното е да избягвате тесните и неудобни легла, но още по-нормално е просто да се сгушите, а пък хлебарките нека си лазят. Уверявам ви, че няма как да се изгубите в превода.

Достатъчно е само да отворите очи...

Разбира се, времето винаги ще бъде условие за близост. То настоява, че знаеш как точно се събужда сутрин човекът до теб, защо не му се спи ( например ), колко вида усмивки му принадлежат...
Времето е отново това, което ти позволява искрено да си вярваш, че можеш да четеш мислите му, да предвиждаш реакциите му, да преживяваш емоциите му...
Но не е задължително. Условие.
Правим го ( времето ), за да ни е по-интересно, за да избягваме тавтологиите...
Защото всички ( уж ) много мразим да се повтаряме...

Именно с времето обаче ( няма изключения от правилото ) разбираме, че в живота ни нищо не се повтаря повече от веднъж. С времето разбираме, че, дори да се случи втори път, нещо все пак се е променило, че сме се променили, че, колкото и да си приличат хората и събитията, те никога не започват и не приключват по един и същи начин. Ако се замислите, това всъщност е единствената тавтология, с която още не можем да се преборим.

В повечето случаи, за съжаление или не, насила продължаваме да вървим по път ( или да се връщаме пак по него ) , който отдавна е свършил. Тъпчем на едно място, клякаме и ставаме, броим мухи ( и хлебарки ), а пътят е все така... Свършил. Накрая на Вселената някога може би е имало много звезди, може би е било хубаво, може би е било неповторимо... Сега единственото, което ви остава да направите, е да седнете в някой бар и да пийнете за онова, което е било някога. Но няма смисъл да чакате повече...

Проклятието едно нещо да свърши, когато е най-хубавото и неповторимо( да, знам, кратко е... ), е, че друго трябва да започне отначало...

Иначе винаги може да си намерите и по-добър начин да се справите с хлебарките. Иначе винаги ще се намери някой, който да ви спасява от нашествието им и който в сремежа си да ви предпази от пътища, водещи наникъде, лошо го налазват хлебарките...

Вижте го. Не го оставяйте да свърши преди още да е започнал. Нали не обичате да се повтаряте... Този път, за разлика от другите, може би води нанякъде... Не ви ли е интересно да разберете накъде?