В крайна сметка наистина, когато няма друг изход, търсиш друг вход... А когато входът е заключен, прескачаш оградата ( ама така, че никой да не те види :) и влизаш в двора. То обаче е като фокус със съмнителен залог - никога не можеш да знаеш предварително дали си е струвало усилието.
Впрочем, такъв е смисълът и на самата илюзия - фокусът е фокус, когато не знаеш как се прави. След това вече няма магия, няма вълшебство, няма тръпка, няма стимул, няма вяра. След това идва ред на черното и бялото ( сивото ), на правите улици и пътните знаци, на бариерите и оградите, на хората, които "никога не правят така вкъщи", на постоянството и непрекъснатостта, на константата, на числата, парите, машините и тракторите...
***
Иска ми се да я бяхте видели така, както я видях аз. Така, както я виждам и сега. Не се замисли нито за миг, не се поколеба. Не се допита до приятелчетата си, не се огледа, не се притесни, не се изплаши... Просто стъпи на железните пръчки, прелетя през оградата ( като птиче ) и се озова от другата страна. Толкова лесно.
***
Фокус 1245:
Впрочем, такъв е смисълът и на самата илюзия - фокусът е фокус, когато не знаеш как се прави. След това вече няма магия, няма вълшебство, няма тръпка, няма стимул, няма вяра. След това идва ред на черното и бялото ( сивото ), на правите улици и пътните знаци, на бариерите и оградите, на хората, които "никога не правят така вкъщи", на постоянството и непрекъснатостта, на константата, на числата, парите, машините и тракторите...
***
Иска ми се да я бяхте видели така, както я видях аз. Така, както я виждам и сега. Не се замисли нито за миг, не се поколеба. Не се допита до приятелчетата си, не се огледа, не се притесни, не се изплаши... Просто стъпи на железните пръчки, прелетя през оградата ( като птиче ) и се озова от другата страна. Толкова лесно.
***
Фокус 1245:
