неделя, 25 януари 2009 г.

Илюзии


В крайна сметка наистина, когато няма друг изход, търсиш друг вход... А когато входът е заключен, прескачаш оградата ( ама така, че никой да не те види :) и влизаш в двора. То обаче е като фокус със съмнителен залог - никога не можеш да знаеш предварително дали си е струвало усилието.
Впрочем, такъв е смисълът и на самата илюзия - фокусът е фокус, когато не знаеш как се прави. След това вече няма магия, няма вълшебство, няма тръпка, няма стимул, няма вяра. След това идва ред на черното и бялото ( сивото ), на правите улици и пътните знаци, на бариерите и оградите, на хората, които "никога не правят така вкъщи", на постоянството и непрекъснатостта, на константата, на числата, парите, машините и тракторите...
***
Иска ми се да я бяхте видели така, както я видях аз. Така, както я виждам и сега. Не се замисли нито за миг, не се поколеба. Не се допита до приятелчетата си, не се огледа, не се притесни, не се изплаши... Просто стъпи на железните пръчки, прелетя през оградата ( като птиче ) и се озова от другата страна. Толкова лесно.

***
Фокус 1245:


2 коментара:

Милена каза...

Красе, много сладък фокус. Жалко, че не можахме да си го вземем вкъщи. Пиши още за фокусите, че ми стана интересно. обичам те

Анонимен каза...

nqma kak de ne pozloradstvam malko dnes se razrovih v neta i pro4etoh mnogo ne6ta ot teb i za teb,...za poreden put razbiram 4e po4ti nikoga ni6to ne mi kazva6, moje bi za6toto naistina me vuzpriema6 kato etap ot jivota si.
samo deto ima edin problem ne moga da se surdq :)
sledva6tiq put kato mi kazva6 da ne cukam igri4ki...
za6toto istinata e 4e vseki si e takuv kakvuto si e
i ti si si ti.... i az sum za teb v grafa "etap ot jivota"