неделя, 16 август 2009 г.

Имало едно време...

"Инструктаж за принцове:

За да спаси принцесата, принцът трябва да:
Първо: Изпие две ракии, че да му дойде смелостта.
Второ: Да си обръсне мустаците, защото ако го види така, тя няма да има желание да се събужда.
Трето: Да договори със змея по-ниска тарифа за... принцесата.

За да заживеят доволни и щастливи до края на... (тук не се чете), принцът трябва още да:
Първо: Да я оставя всеки път да печели на покер. И даже: на всички игри, които може (или поне опитва) да играе една "средностатистическа", много хубава и много умна принцеса.
Второ: Да се примири със схващането на ръката си и с евентуалната й ампутация и да се приготви за "мотивирано" безсъние...
Трето: Да преодолява всички разстояния така, както много преди това е преплувал 9 реки и е пребродил 9 планини, за да спаси принцесата...
Четвърто: ... "

***
Скъпи, принце, не се тормози да четеш още - след ампутацията на ръката, продължението сам може да си го представиш (или по-добре, недей). В крайна сметка обаче, защо си мислиш, че приказките се пишат лесно? Напротив - за всяко нещо е нужно усилие, в твоя случай - повече.

От друга страна не ти ли се струва, че си заслужава? Не смяташ ли, че няма нищо по-приказно от сутринта, в която се будиш до нея? От къдриците, които са пръснати по възглавницата и бъркат в носа ти... От зачервените бузи, които искаш да целуваш, без да питаш дали е удобно или не е... От това, че го правиш: прекалено мотивирано и с доста повече от допустимата доза желание. Милион и едно.

Не е ли прекрасно, че можеш да я виждаш нацупена и да си виновен именно ти затова? Да знаеш, че по някакъв прекалено лесен, прекалено смешен начин, можеш да я направиш отново щастлива... Че го правиш ( с риск да загубиш ръката си).

Скъпи, принце, не си убеден дали е принцеса, но е твоя. Не си сигурен, че е без край, но е приказка.

С две думи: Забрави за инструктажа и започвай да "я живееш"(приказката и принцесата), защото, между другото (това не го пише в инструктажа) може и да ти хареса...

Ще ти хареса.









9 коментара:

ralka каза...

хихи...много е сладко, Красенце...особено за ампутирането на ръката..неизбежно е наистина:)))

Kraska каза...

Да, Ралче, а за нас - неизбежно хубаво :)

Анонимен каза...

Това трябва да се разпространи под формата на агитматериали сред всички принцове,пажове,плебеи и плейбои! Стига сме спасявали мъжа,да спасим принцесите! (Миле,Дани съм,не се мистифицирай ;))

Анонимен каза...

Ъъъъъъ,Красе имах предвид...(blush)

Милена каза...

хахха:)) много сладък инструктаж, Краска:))) толкова е мило...Дани, и аз ще взема да понапиша нещо за принцове тези дни;)

Анонимен каза...

Кирил
Пух чета го и се заливам от смях, мен не ме бива по инструктажите понеже съм непослушен, мъчно ми е за теб не ми стига да си говоря с тебе по телефона . Не ми трябват инструктажи толкова малко време имам с теб, импроивизирам непрестанно няма време да ги мисля нещата. И ръката си ми е мила дали бих я пожертвал за теб....фактите говорят :)
целувки от твоя стар другар приятел гадже и .....надявам се нещо повече...

Анонимен каза...

Eeee, колко е хубаво и зареждащо, носи толкова добро настроение и струи красота и щастие от написаните думи, Красе, браво. Винаги съм се чудила как го правиш, но умееш да придаваш толкова много смисъл на думите, играеш си с тях и се получава...нищо чудно, нали "това ти е специалността" :D
Целувки, Ваня :)))))))))

Анонимен каза...

LEle, koi se e predstavil za men!??! ili ima i drugo Dani? Mile, Krasi, az sum bivshata vi sakvartirantka-ne sum pisala po-gorniq komentar, samo iskah sa uto4nq :)

Анонимен каза...

То никой не си е и помислял,че ти си го написала,стилът на коментара е толкова харектерен,че веднага става ясно,че е нашата Дани :)