*Всяка прилика с лица и събития е случайна!
Мога да ви уверя, че всеки 1/2 и половина техен разговор има следния сценарий:
Първата: Абе, уморен е бил. Цял ден е бачкал. Сняг вали. Вятър духа, зимата не си е отишла...
Втората: Е, да, ама днес е моят празник, нали? Би трябвало да направи нещо за мен, райт? Аз съм уж Жената. Онази, с която започва и свършва... Аз съм Жената с главно "Ж" и заслужавам поне едно тъпо, непролетно, замръзнало цвете (ама от тези по 2.50, а не по левче).
Третата: Празник ли? А вчера не беше ли празник? Сгушена в прегръдките му? В желанието да не се движи, за да не наруши съня ти? Не беше ли празник топличкото му телце и нежния дъх по заспалите ти клепачи?
Четвъртата: Ми, не, не беше! Днес е. Освен всичко друго могат ли природните условия да влияят на връзката? Може ли всеки път дъждът и снегът да му пречат да се отбие за едно "здравей". И не е ли вярно това, което казват хората, че когато искаш да изненадаш някого, могат да ти попречат само... финансови причини, за да го направиш??
Петата: Празник ли? Колко деца имаш, че да наричаш себе си майка? Всеки път ти отърва да бъдеш някоя, но майка не си. И нямаш празник, съжалявам.
Шестата: Ййййй, сега трябва да чакам следващия осми март, за да Не ми подари цвете! Колко съм тъжнааааа...
Седмата: Лигла! Не си ли ти, която винаги твърди, че материалните неща не могат да направят човек щастлив. Гледам те и се сещам за онази с голямото БЛА–БЛА! За онази, която винаги ще ти намери причина да се усмихнеш, но никога самата тя няма да се възползва от нея. Сещам се за ЖЕНАТА, нали така, за която дните са специални, защото сами ги прави да се чувстват такива... И какво? Оскар ли да ти дадем?
Осмата: Аааааа! Идиотка! Просто искам. Не разбираш ли? Ако сега не се сеща, какво ще стане след три години, когато любовта си отиде? Когато съм просто "жена ми". Когато съм вече "дъщеря ми"! Какво ще стане, ако не ми дадат Оскар и вече не съм вече толкова специална за никого?
Деветата: Бегбеде, скъпа, тотално е изтрещял, а ти - още повече, ако още вярваш, че любовта трае три години! Французин, какво да го правиш. И три месеца не трае! Никога не е съществувала. Има го само това, което е между вас двамата и което решиш да бъде. И колкото.
Десетата, но не и последна: Айде сега, вземи си топъл душ. Стопли се. Спомни си за вчера. Стопли се. Да, бе именно. Вчера, когато те събуди любов. Когато любовта, която не съществува по принцип, влезе в теб. В цялата теб, Отгоре до долу. Няколко пъти. Спомни си, че никога не е излизала. Че никога не е искала цветя. Че самата тя е цветя. Цялата. Спомни си...
***
Всеки път, всеки ден, за всяко нещо, тези "десет и повече малки жени в една" разговарят в този ред на мисли. И спорят. И анализират. И се вълнуват. И обичат. И целуват. И се цупят. И се сърдят. И прощават. И точно тази процедура "ги" прави специални. Истински. Прави Я ЖЕНА.
Честит празник, жени! Говорете си, не се самосъжалявайте, борете се. Борете се за любовта, която не трае, за успеха, за себе си се борете. И никога, никога не забравяйте, че сте едната половина на живота. По-красивата ;)
Осмата: Аааааа! Идиотка! Просто искам. Не разбираш ли? Ако сега не се сеща, какво ще стане след три години, когато любовта си отиде? Когато съм просто "жена ми". Когато съм вече "дъщеря ми"! Какво ще стане, ако не ми дадат Оскар и вече не съм вече толкова специална за никого?
Деветата: Бегбеде, скъпа, тотално е изтрещял, а ти - още повече, ако още вярваш, че любовта трае три години! Французин, какво да го правиш. И три месеца не трае! Никога не е съществувала. Има го само това, което е между вас двамата и което решиш да бъде. И колкото.
Десетата, но не и последна: Айде сега, вземи си топъл душ. Стопли се. Спомни си за вчера. Стопли се. Да, бе именно. Вчера, когато те събуди любов. Когато любовта, която не съществува по принцип, влезе в теб. В цялата теб, Отгоре до долу. Няколко пъти. Спомни си, че никога не е излизала. Че никога не е искала цветя. Че самата тя е цветя. Цялата. Спомни си...
***
Всеки път, всеки ден, за всяко нещо, тези "десет и повече малки жени в една" разговарят в този ред на мисли. И спорят. И анализират. И се вълнуват. И обичат. И целуват. И се цупят. И се сърдят. И прощават. И точно тази процедура "ги" прави специални. Истински. Прави Я ЖЕНА.
Честит празник, жени! Говорете си, не се самосъжалявайте, борете се. Борете се за любовта, която не трае, за успеха, за себе си се борете. И никога, никога не забравяйте, че сте едната половина на живота. По-красивата ;)
2 коментара:
Ммм, че якоо, Краска:) Ти коя от всичките беше? :) Не разбрах, че си била всичките, нали не съм с много мозък:))) Ама да знаеш тъй е по-лесно :))) Хич не страдам като Не ми подарят цвете, ама ако ми подарят пък скачам до небето от радост:) Нали сме цветя и ние:)) Обичам те!! Страхотна си,моя малка, огледална Жена;)
много хубаво:))напомни ми, че сме много в едно и все мрънкаме за нещо, ама и покрай мрънкането просто обичаме и искаме да ни обичат...пък за цветето - вярно, че не сме за едната китка, ама все си е друго да ти я купи някой друг, а не сама да си я подариш:)))
Публикуване на коментар