петък, 18 април 2008 г.

Упражнения за глава :)


Ако някой ви каже, че упражненията за глава развиват въображението, това сигурно ще съм аз. Аз съм. Преди няколко месеца, докато подготвях есе за глобалните екологични проблеми, открих, че, освен към слончетата, тая нескрита любов и към белите мечки. Не само защото са големички и дебелички... Просто се наложи да почета повече за този животински вид, а когато получиш цвета на картината, тогава започваш да я харесваш още повече. Започваш да я разбираш. Не, няма връзка, признавам си. Изобразителното изкуство няма нищо общо с белите мечки. Но и двете развиват въображението. Едното може би повече от другото.

Не мислете обаче за белите мечки като за края на света. Е, да, домовете им се топят. Е, да, напоследък всичко се топи, духа, вали, гърми; зеленото е на мода, разбира се. Не се знае дали "Статуята на свободата" няма да се събуди със загаснало "фенерче", потънала до гушата в сняг и студ. Не се знае, което е по-лошо по мое скромно мнение, дали няма да се събуди без глава... Видяхме "го" на големия екран, защо да не "го" видим и на живо?! Глобалното затопляне. Алекс, малко са хората като теб, които редовно рециклират отпадъците. Американците, иначе рекордьори в рециклирането, много трудно се научават да подреждат боклука си. И причината не са емигрантите... Иска ви се. Причината е, че на американците, както и на българите, им харесва лесния начин на живот, колкото и нездравословен да е той. Иначе, Алекс, радвам се, че точно ти си между малцината, които го правят и че те познавам... Добре, добре, нищо не искам :)

Така, че, когато мислите за бялата мечка, мислете, че тя всъщност може и да е кафява... Може би, почерняла от слънцето. Като тази:





Освен това - какво си мислите, че прави тази мечка, закачена на един скален ( не изглежда да й е трудно, но сигурно пък след това боли ), надявам се - стабилен, участък? При всичката ми любов към животните, а тя наистина е безгранична, не мога да кажа, че това мече разсъждава върху условностите на живота. Може би по-скоро си мисли: "Абе, какво правя аз на този скален и никак удобен, и никак стабилен, участък?" И ние си го мислим... Но е "лесно" до мозъка... Все пак него упражняваме. Сега не обръщайте внимание на сърцето си ( за сърцето има по-подходящо време, малко по-късничко..., през нощта )..., а мислете. Какво, какво.... Ами, какво?



Ще ви кажа. Тази "бяла" мечка (бяла е, специално за Тони ) прави гимнастика. Още малко, още малко, не позволявайте на пеперудите да се блъскат в стъклото, пуснете ги да обиколят нивата. Няма страшно, разбира се, че ще се върнат. Тази "бяла" мечка прави гимнастика и то на главата си. Ето така...



После нагоре пак:




И после настрани:



Сега погледни към фотоапарата:



И кажи: "Откачалка!" Ха-ха... Винаги съм подозирала, че белите мечки са по-умни от кафевите, а последните по-умни от нас - хората. Защото, кога за последно сте си правили упражнения на главата? А, да, забравих. Всички чакаме някой да ни направи масаж. Може и еротичен. Чакаме някой да ни заведе до зоопарка, на ресторант, до Париж. Чакаме да ни направят салатка..., да речем - шопска, защото върви с ракия, нали момчета? Чакаме, чакаме, ама вижте какво правят белите мечки... :) Не си губят времето...

А, гълъбът в началото няма нищо общо с белите мечки, нито дори с кафевите, нито дори с глобалното затопляне. Просто е упражнение на главата... Но не на моята. Снимките са на Милето... Благодаря й, че ми позволи да ги използвам... за и с въображение. Този път, и да не искате и да искате, пак моето....:)