петък, 18 април 2008 г.

Упражнения за глава :)


Ако някой ви каже, че упражненията за глава развиват въображението, това сигурно ще съм аз. Аз съм. Преди няколко месеца, докато подготвях есе за глобалните екологични проблеми, открих, че, освен към слончетата, тая нескрита любов и към белите мечки. Не само защото са големички и дебелички... Просто се наложи да почета повече за този животински вид, а когато получиш цвета на картината, тогава започваш да я харесваш още повече. Започваш да я разбираш. Не, няма връзка, признавам си. Изобразителното изкуство няма нищо общо с белите мечки. Но и двете развиват въображението. Едното може би повече от другото.

Не мислете обаче за белите мечки като за края на света. Е, да, домовете им се топят. Е, да, напоследък всичко се топи, духа, вали, гърми; зеленото е на мода, разбира се. Не се знае дали "Статуята на свободата" няма да се събуди със загаснало "фенерче", потънала до гушата в сняг и студ. Не се знае, което е по-лошо по мое скромно мнение, дали няма да се събуди без глава... Видяхме "го" на големия екран, защо да не "го" видим и на живо?! Глобалното затопляне. Алекс, малко са хората като теб, които редовно рециклират отпадъците. Американците, иначе рекордьори в рециклирането, много трудно се научават да подреждат боклука си. И причината не са емигрантите... Иска ви се. Причината е, че на американците, както и на българите, им харесва лесния начин на живот, колкото и нездравословен да е той. Иначе, Алекс, радвам се, че точно ти си между малцината, които го правят и че те познавам... Добре, добре, нищо не искам :)

Така, че, когато мислите за бялата мечка, мислете, че тя всъщност може и да е кафява... Може би, почерняла от слънцето. Като тази:





Освен това - какво си мислите, че прави тази мечка, закачена на един скален ( не изглежда да й е трудно, но сигурно пък след това боли ), надявам се - стабилен, участък? При всичката ми любов към животните, а тя наистина е безгранична, не мога да кажа, че това мече разсъждава върху условностите на живота. Може би по-скоро си мисли: "Абе, какво правя аз на този скален и никак удобен, и никак стабилен, участък?" И ние си го мислим... Но е "лесно" до мозъка... Все пак него упражняваме. Сега не обръщайте внимание на сърцето си ( за сърцето има по-подходящо време, малко по-късничко..., през нощта )..., а мислете. Какво, какво.... Ами, какво?



Ще ви кажа. Тази "бяла" мечка (бяла е, специално за Тони ) прави гимнастика. Още малко, още малко, не позволявайте на пеперудите да се блъскат в стъклото, пуснете ги да обиколят нивата. Няма страшно, разбира се, че ще се върнат. Тази "бяла" мечка прави гимнастика и то на главата си. Ето така...



После нагоре пак:




И после настрани:



Сега погледни към фотоапарата:



И кажи: "Откачалка!" Ха-ха... Винаги съм подозирала, че белите мечки са по-умни от кафевите, а последните по-умни от нас - хората. Защото, кога за последно сте си правили упражнения на главата? А, да, забравих. Всички чакаме някой да ни направи масаж. Може и еротичен. Чакаме някой да ни заведе до зоопарка, на ресторант, до Париж. Чакаме да ни направят салатка..., да речем - шопска, защото върви с ракия, нали момчета? Чакаме, чакаме, ама вижте какво правят белите мечки... :) Не си губят времето...

А, гълъбът в началото няма нищо общо с белите мечки, нито дори с кафевите, нито дори с глобалното затопляне. Просто е упражнение на главата... Но не на моята. Снимките са на Милето... Благодаря й, че ми позволи да ги използвам... за и с въображение. Този път, и да не искате и да искате, пак моето....:)

5 коментара:

Boyan Zahariev каза...

Хаха, това беше много добро, Краске, както винаги, може би малко по-радостно от обикновено.
Гимнастиката за глава наистина развива въображението, от собствен опит го казвам. Правя редовно. Особено когата за трети път слушам за съотношението между търсее и предлагане, пфу... икономика:)
А иначе си права, човек не трябва да чака, трябва сам да се масжира или да прави гимнастика за глава. Това му дава разностранен поглед върху нещата. (Е понякога може да стане и разноглед, ама то е друг въпрос). Все пак нали човек живее предимно заради себе си, развива се, егоистично иска разни неща за себе си. Пък ако има някое мече до себе си (все тая дали е бяло, кафяво или черно) не е лощо вместо само да го масжира да го накара и то да направи гимнастика за глава:)
А вие накархте ли вашето мече?

Александър Кръстев каза...

Да си говорим за мечки. Аз пък искам. В интерес на истината, мечката не прави гимнастика, а практикува състезателно катерене в дисциплината "боулдър". Прави се на вертикална стена, максимум 10-тина метра висока, без обезопасителни въжета и се пада много яко на дебелите дюшеци. Изисква страхотна сила на пръстите най-вече и на предмишниците.
Иначе, Чочи, не изхвърлям чак толкова често разделно. Просто в повечето случаи срещам едни боклуци, чието място не е в съответната торба и се отказвам да се боря. Вятърът не ми е враг, но явно не ми е и приятел. Целувам те. И... Ако щеш... ;)

Анонимен каза...

Мило, много готино си го написала , а тая мечка заобиколена от твоя текст, е повече от сладурска:) Обожавам това, че можеш да пишеш и най-много ми харесва свободата на мисълта ти..Браво, слънце!!! Пиши по-често за бели мечки, отива ти повече:)

Анонимен каза...

Повечето неща, които съм прочела тук ме изумяват с искреността, земността и красотата не изказа ти, Красе. Карат ме да се замислям и се казвам:" Чакай малко!Ама и аз така съм се чувствала."
А колкото до тези упражнения за глава май няма да е лошо ако по-честичко прибягваме до тях.:)
Браво! Целувки
Сави

Antoniq каза...

Ааааааааааааахахахха,мило,че то кой изобщо вижда тук кафяви мечки,бе?!?Аз беличка си я виждам,ама ти си знаеш де:))))Хайде пак да ходим в зоо-то,този път да променим цветовете на някоя друга животинка:))))Целувам те и отивам да си правя упражненията:)))