Не искам да стъпвам по "смачкани" охлюви.
Идеята всъщност е да им помогнеш да "пресекат" от другата страна на пътя... Просто, но факт - такава е логиката и на самия живот. Ако не искате да стъпвате в черупка, кръв и слуз, трябва да прескочите това, което ви пречи да продължите... Или по-скоро - да го преместите. Смисълът е, че вместо да тъпчиш мечтите и стремежите на другите, можеш да имаш свои. Смисълът още е, че когато вдъхновението ти умре, можеш да го родиш отново. Можеш дори да родиш близнаци :)
Логиката на живота ( поне за мен ) никога не е била такава, че да я пълним с празни черупки, в които някога са мърдали нечии топли телца ... Тя всеки ден ни учи първо да създаваме и след това да рушим - дори с оръжията, които сами сме измислили. Защото пък много преди това точно ние сме създали логиката на живота...
Ние, крехките, смъртни, порочни, отмъстителни, паметни ( в смисъл на злобливи по природа ), егоистични същества, които искрено не обичаме да се събуждаме сами. Ние, които непрекъснато търсим някой да ни споделя и помага. А всъщност ни трябва малко, за да бъдем щастливи... Трябва само да вникнем в иначе простата логика на живота...
Вече зная, че някои неща ги можем само ние...
Чистим ориза най-добре, когато го чистим така...
Често се лутаме, докато намерим правилния път...
Но не ни пука, когато можем да го търсим заедно...
Вече зная, че малките неща всъщност са доста по-големи, отколкото изглеждат... Зная обаче ( живот и здраве ), че някога и те ще пораснат. Убедена съм, че преди това можем ( дори само за тях ) да построим един свят, лишен от звука от смазването на черупките и телцата вътре ... Убедена съм, че не е чак толкова трудно да се наведем и да го преместим на тревата... Охлювът... Не изисква чак такова усилие да караме "малките" неща да ни се усмихват...
