Не искам да стъпвам по "смачкани" охлюви.
Идеята всъщност е да им помогнеш да "пресекат" от другата страна на пътя... Просто, но факт - такава е логиката и на самия живот. Ако не искате да стъпвате в черупка, кръв и слуз, трябва да прескочите това, което ви пречи да продължите... Или по-скоро - да го преместите. Смисълът е, че вместо да тъпчиш мечтите и стремежите на другите, можеш да имаш свои. Смисълът още е, че когато вдъхновението ти умре, можеш да го родиш отново. Можеш дори да родиш близнаци :)
Логиката на живота ( поне за мен ) никога не е била такава, че да я пълним с празни черупки, в които някога са мърдали нечии топли телца ... Тя всеки ден ни учи първо да създаваме и след това да рушим - дори с оръжията, които сами сме измислили. Защото пък много преди това точно ние сме създали логиката на живота...
Ние, крехките, смъртни, порочни, отмъстителни, паметни ( в смисъл на злобливи по природа ), егоистични същества, които искрено не обичаме да се събуждаме сами. Ние, които непрекъснато търсим някой да ни споделя и помага. А всъщност ни трябва малко, за да бъдем щастливи... Трябва само да вникнем в иначе простата логика на живота...
Вече зная, че някои неща ги можем само ние...
Чистим ориза най-добре, когато го чистим така...
Често се лутаме, докато намерим правилния път...
Но не ни пука, когато можем да го търсим заедно...
Вече зная, че малките неща всъщност са доста по-големи, отколкото изглеждат... Зная обаче ( живот и здраве ), че някога и те ще пораснат. Убедена съм, че преди това можем ( дори само за тях ) да построим един свят, лишен от звука от смазването на черупките и телцата вътре ... Убедена съм, че не е чак толкова трудно да се наведем и да го преместим на тревата... Охлювът... Не изисква чак такова усилие да караме "малките" неща да ни се усмихват...
8 коментара:
Прекрасно е!
Слънце, готини снимки и още по-красив текст:) Обичам те ..Наистина е ужасно да тъпчем телцата на охлювчетата..макар че понякога става без да го искаме..Хубавото е , и тук си права, можем и повечко да се оглеждаме върху какво стъпваме и ако не ни болят бъбреците( защото не пием бира), да се наведем и да ги сложим върху някоя трвица:) и те имат дух, нищо че са слузести и лепкави..
Красе, мило, наистина е хубаво, когато човек осъзнава, че всичко около него е нещо, колкото и малко...или голямо да е то, дори да е човек. Просто понякога трябва да спрем, да се огледаме и да разберем - можем да бъдем и по-добри душевно и да помагаме на околните (ако са охлюви още по-добре):)
Сави
Наистина ни е необходимо съвсем малко, за да бъдем щастливи. Да oсъзнаем, че e по-добре да песледваме мечтите си, вместо да пречим на чуждите. А още по-хубаво e, когато моите и чуждите мечти станат наши общи. И тогава вече осзнаваш колко простичко е щастието. То е вътре в нас. То е в усмивката, в погледа, в това да разраошиш нечия коса. Нали?
Благодаря.
Аз също ви благодаря... Грижете се за себе си, за хората, които обичате и, разбира се, за охлювчетата...
Другото само си идва рано или късно :)
Мелмак:
За обикновените неща които всички виждаме, но само ти умееш да усетиш и изразиш....между другото...много е неприятно когато изхрущи нещо под крака ми, тея офлюви не знаят ли правилника за движение :)
:РррРРРррРР
Публикуване на коментар