За хлебарките, жабите и пътищата...

Най-лесното средство за справяне с хлебарките не е отровата за хлебарки. Грешите, не. Просто си вземете жабка за домашен любимец... :)
Има всъщност и по-„неангажиращ” начин – да се влюбите. Тогава поне няма да ги забелязвате. Хлебарките.
Не оставяйте обаче любовта сама цяла нощ на хладно и горещо... Не, няма да се развали. Рискувате единствено да не я откриете на другия ден. Или да я откриете наполовина. Дори и по-добрата половина да е, няма да ви стигне за повече от един ден...
Най- логичното е да избягвате тесните и неудобни легла, но още по-нормално е просто да се сгушите, а пък хлебарките нека си лазят. Уверявам ви, че няма как да се изгубите в превода.

Достатъчно е само да отворите очи...

Разбира се, времето винаги ще бъде условие за близост. То настоява, че знаеш как точно се събужда сутрин човекът до теб, защо не му се спи ( например ), колко вида усмивки му принадлежат...
Времето е отново това, което ти позволява искрено да си вярваш, че можеш да четеш мислите му, да предвиждаш реакциите му, да преживяваш емоциите му...
Но не е задължително. Условие.
Правим го ( времето ), за да ни е по-интересно, за да избягваме тавтологиите...
Защото всички ( уж ) много мразим да се повтаряме...

Именно с времето обаче ( няма изключения от правилото ) разбираме, че в живота ни нищо не се повтаря повече от веднъж. С времето разбираме, че, дори да се случи втори път, нещо все пак се е променило, че сме се променили, че, колкото и да си приличат хората и събитията, те никога не започват и не приключват по един и същи начин. Ако се замислите, това всъщност е единствената тавтология, с която още не можем да се преборим.

В повечето случаи, за съжаление или не, насила продължаваме да вървим по път ( или да се връщаме пак по него ) , който отдавна е свършил. Тъпчем на едно място, клякаме и ставаме, броим мухи ( и хлебарки ), а пътят е все така... Свършил. Накрая на Вселената някога може би е имало много звезди, може би е било хубаво, може би е било неповторимо... Сега единственото, което ви остава да направите, е да седнете в някой бар и да пийнете за онова, което е било някога. Но няма смисъл да чакате повече...

Проклятието едно нещо да свърши, когато е най-хубавото и неповторимо( да, знам, кратко е... ), е, че друго трябва да започне отначало...

Иначе винаги може да си намерите и по-добър начин да се справите с хлебарките. Иначе винаги ще се намери някой, който да ви спасява от нашествието им и който в сремежа си да ви предпази от пътища, водещи наникъде, лошо го налазват хлебарките...

Вижте го. Не го оставяйте да свърши преди още да е започнал. Нали не обичате да се повтаряте... Този път, за разлика от другите, може би води нанякъде... Не ви ли е интересно да разберете накъде?