Ключът е в теб... :)

Няма да си първият, който го губи. Ако попиташ, ще ти отговорят: "Случва се..." Не, че имаме нужда от подобна статистика ( от статистики напоследък взе да ни прилошава ), но на всеки 10 минути някъде по света някой губи ключ. Разбира се, такава статистика няма... :) Преди 10 минути си я измислих и не се опитвам да ви подведа.

Уверих се все пак, че понякога, например, при пълна с ключове кутия, за да отвориш вратата, която искаш да отвориш, нелепо или да, ти е нужен точно онзи ключ, който вече си изгубил. Впрочем, понякога обаче не си виновен само ти. Понякога може би просто не си пред правилната врата и съдбата я държи нарочно залостена, казвайки ти, че трябва да чакаш пред Друга.

В този ред на мисли ( и не точно в него ) - изключихте ли ютията днес след като заключихте вратата? Затваряте очи и връщате лентата назад. Събудила ви е алармата на телефона ( моят съвет е да си смените мелодията, тази вече сигурно не ви действа ), взели сте си душ, пили сте кафе, изгладили сте си ризата, не сте изключили ютията... Изключихте ли я, или какво? Проверихте ли и котлона, фурната... Кой ви е научил да оставяте пуснат телевизора! А ютията има ли реле? Колко ток ще платите следващия месец, знаете ли?

Ще ви кажа, че вие много добре знаете какво правите. Интуицията ви е по-силна от вас. Тя ви казва, че: " Много ясно, че я изключих, да не съм тъпа... " Само че вие й се обиждате, напускате работното място и отивате да проверите сами какво точно сте изключили и какво не. Прави сте, така трябва. Но не го правете всеки път. По ирония на съдбата, ние слушаме интуицията си тогава, когато тя по-скоро мълчи. Грешка. Доверявайте й се отвреме-навреме. Иначе рискувате отново да изгубите ключ. Много важен ключ...

Може да ви се случи и нещо друго. Може да паднете и да си счупите някой крайник. Къде ръка, там и крак. Не ви го пожелавам. Може да паднете толкова лошо, че повече никога да не станете. Случва се. На всеки 10 минути ( а може би и по-често ) - повече от доказуемо е, някъде по света някой пада. И в буквален, и в преносен смисъл - нали, Яна? Важното е да събереш сили и да се изправиш. Важното е да можеш да намериш смисъл да продължиш да падаш. И да ставаш.

Защото все пак - ключът е в теб. Просто трябва да се сетиш, къде, по дяволите, си го сложил последния път...