четвъртък, 20 ноември 2008 г.

От другата страна



Сега си мисля, че този блог никога не се е раждал, за да има право да празнува днес :) Истината е, че той трябваше да бъде разказ за едно пътуване - пътуване от другата страна на света. Да разкаже за това...



И за...


А може би и за ...


Но не успя да бъде. Не успях да го направя точно такъв.


Моето неродено бебе обаче е вече на 33 години... :) Е, да, стават и такива неща... Покрай него именно разбирам колко бързо върви времето, колко бързо новите неща остаряват, колко е трудно да създаваш. Да твориш, да поддържаш вдъхновението си, вярата си, уникалността си, стремежите си... Колко е трудно да си неповторим винаги...

От друга страна, родени, или не, добри или лоши, реализуеми или не, това са моите идеи... Моите мисли ( признавам си, доста се прескачат между редовете ), моите чувства...
И е важно само това, че все пак понякога ( напоследък, не особено често ) намирам ( може би не най-добрият, но... ) моя начин да ги изразя.

Истината още е, че не мога да пожелая на един ( на всичкото отгоре - нероден ) блог "честит рожден ден" :) Просто не ми идва отвътре да го направя.

Иска ми се обаче да не спира... Да не секва :) Защото всички имаме нужда, ако не всеки ден, то поне отвреме-навреме, от нови, свежи идеи :) За да продължаваме да не спим, да пишем и да творим...

3 коментара:

Милена каза...

обичам те повече от всичко на тоя свят и всеки ден от твоите идеи се ражда моето желание да пиша:) нещо , което бях забравила... Честита годинка...нека да ти е живо и мъдро и да...да не секва:) защото е красиво!

Анонимен каза...

човек на изкуството..... :) .....
истината е че всеки си е с неговите мерки и теглилки , а такива като теб ..... трудноразбираеми са понеже си имат свойте леко изперкали мерки и теглилки....
моя лек е следния....просто потеглям на някаде за да видя нови неща....
Това е малко скитнически метод за вдъхновение... но меже и да ти свърши работа.... скоро ще пробваме Дупе :D :D :D
ПС: не е важно да имаш само талант....а и да знаеш как да го реализираш....ти го имаш и моцеш,....а вдъхновението идва....като вятъра...изведнъж...за малко.... и така

ralka каза...

Честито, Красчо:)))Честито на твоя творчески ентусиазъм! Твоят блог и този на Милето, нищо че са публикувани тук за всички, са нещо като писмата от гимназията, които си пишехме и които толкова много ми липсват...:((както и времето прекарано с вас по онези коридори на ГПЧЕ-то...ама няма как да ги върнем..затова е хубаво, че мога да бъда с вас поне тук:))) Сега сме други..може би сме преминали от някоя друга страна, не знам...ама си мисля, че като седнем самички пред монитора някак сме си все същите пуховци:))Обичкам ви....ама много:)