За skype общуването

Един "емотикон" ти се хили виновно от монитора. Това трябва да е малката ти сестра, която вероятно е направила нещо и е намерила най-сигурния начин (само тя си мисли така ) да ти го съобщи. Друг "подобен" ти се мръщи и те пита защо си пред компютъра, когато трябва да си другаде...Това е майка ти, която въобще не и се играе роля на емотикон...Цветята и целуващите човечета са от любовта на живота ти, учаща в престижен университет на другия край на света.

Което си е вярно, вярно е...Има едно огромно предимство на skype комуникацията и то в липсата на пространствени ограничения в нейното осъществяване. Според нечие ( може би по-скоро мое) неписано правило, ако срещнеш някого веднъж и поискаш тази среща да се повтори във времето, тя ще се повтори, не само защото е правило, но и защото много го искаш. В повечето случаи обаче, когато съм имала възможност да го проверя, за съжаление, не действа.

Днес skype трябва да е нечия ( защо не моята ) компенсация за нереализуемите срещи и за непроведените разговори...

Той - от Липетск, Русия, при -30 градуса по целзий, тя - от София, България, (някъде около +3 ).Няма значение на какъв език не ще се разберат, нито дали ще си говорят или пишат.

А от другата страна...

"- Краси, къде сиииии...

"– Антоннннн, тук ли си...

Краси си е тук, в София, а Антон - в Липетск, Русия, където говорят, че тази зима ще бъде около -50 градуса по целзий. И всъщност той и тя никога не са се срещали наистина втори път по логиката на правилото. За да са се загубили един друг в Никъдето вероятно просто интернетът на един от двамата "се е скапал" ( по-добре неговият ) и сега в прозорчето на техния разговор, оцветено в сиво, има две непрочетени съобщения.

"Непрочетени съобщения" има и в нормалното общуване, вярно. И за съжаление, там трудно бихме се оправдавали с качеството на интернет - връзката. Все пак няма нищо по-хубаво дори и от опита да ги прочетеш, или да започнеш отначало, или да се върнеш малко назад. Skype няма тази сила. Не ти дава мотивацията да го направиш.

За да може Краси и Антон нистина да се срещнат, има само един вариант. Те всъщност са 1 и половина. Или Краси да забегне за Липетск, което няма да стане (-50 градуса дори не мога да си ги представя ), или Антон да дойде в България. Това може да се случи, но не в skype пространсрвото. Хората не пътуват, скайпвайки. Истината е, че където и да местите мишката, все си оставате на столчето, пред компютъра. Докато Антон не си вземе единадесетте изпита и не получи червена диплома ( дай боже да получи ), докато не събере парички, за да си купи билет, той няма как да се види с Краси.

Това е факт. Скайп е "най-емоционалният" и "умен" чат, прекрасна възможност да разговаряш с някого, когото искаш да срещнеш поне още веднъж, и в същото време е толкова тъжно замислен - да гради илюзии за близост. Чрез него можеш само за пореден път да се убедиш, че единственият начин да бъдеш с някого, е наистина да бъдеш с него. Да бъдеш Краси или Антон, а не емотикон, глупаво усмихващ се без дори да му се смее. Имаме да си споделяме толкова неща. А някои от тях изобщо не са смешни.