сряда, 28 ноември 2007 г.

Lifestyle?!



Сутрин:
Няма никакво кафе, а приятелят ви изрично е обещал, че ще купи още миналия четвъртък, а сега е събота, след две седмици. По принцип винаги e по-добре някой друг да ви направи кафе, но ако такова няма и ако на приятелят ви най-малко това му се прави, какво ви остава? Онова, което в крайна сметка не винаги
е най-лесното – да излезете с приятеля си и да го накарате да ви отведе на хубаво, приятно, комфортно, уютно месетенце, такова, каквото ви отива и което пълноценно да може да компенсира разочарованието ви от сутринта. За подобни места трябва да съобщава lifestyle списанието, защото „стилът” също може да бъде и е гаранция, че пиете кафето си достатъчно силно, но без да ви горчи.
Съществуват ли още арт-кафета, как изглеждат, какви хора ги посещават, от къде е взаимствана идеята за тяхното реализиране в собствената страна, как да ги открием, без това да се възприема като абсолютната реклама. В крайна сметка цялото усилие и на редакторите, и на авторите на lifestyle изданието, е да ви помогне да се чувствате добре, да възвърне загубеното ви настроение, потапяйки ви в атмосфера, която ви прилича и привлича.

Обед:
За да изкупи вината си за сутрешния „гаф”, приятелят ви се е съгласил ( такъв е изразът ) да се подложи на "shopping" терапия с вас и вече може би съжалява за проявеното малодушие. Възможност да спестите ужаса на вашия любим – да се превърне в закачалка за дрехи, е да знаете какво искате да си купите, с какво искате да се облечете и да се поглезете. Разбира се, замисълът на този вид терапия е не толкова в избора, а в пръскането на пари и в отмъщението за непроявената грижа от страна на приятеля ви. И все пак...Често именно на страниците на lifestyle изданието, посветени на най-новите модни тенденции, откривате онова, което би ви отивало най-много, бихте намерили най-лесно ( лесно повече за приятеля ви, отколкото за вас) и бихте (или не бихте) дали най-много пари...Защото стил означава също, както кафето, и начин да изглеждате красив и елегантен, без да следвате тинейджърската пропагнда „ От студ умри, гъзар бъди !” Изданията за стил ви учат на това как да съчетавате късо с дълго, без да е прекалено „Тату”; да решавате успешно кои нюанси подчертават цвета на очите ви, така че най-накрая онзи смотлъо, приятеля ви, да запомни, че са кафеви; да избирате подходящата дреха за подходящото събитие, ( понякога ви помагат да изберете и самото събитие.) Уроците по висша мода не присъстват, непременно за да се учите от тях. Това би било по-скоро опасно начинание с непредсказуем резултат за бъдещите ви отношения с любимия. Те са по правило там, защото светът на модата ги ражда и обича да им ходи по ревютата. А вие обичате да им се изумявате, да цъкате с език, да се чудите кое въобръжение е способно на подобен екстравагандизъм...

Вечер:
Приятелят ви все още е жив. Еййййй, ще има с кого да си прекарате вечерта, дори и ако този някой вече е на ръба на силите си. Той не мисли за нещата, които ви се правят, а за това колко много е гладен. Това,че няма кафе, логично означава, че няма нищо за ядене, тъй като събитята са исторически свързани още от миналия четвъртък. Остава ви единствено да прибегнете към бързата храна, към която и без друго прибягвате твърде често...Или да заведете любимеца си на избрано от вас място, за което сте прочели и което самички желаете да проверите. То може да бъде луксозно, ирландско, китайско, караоке,... защо не – кръчма с жива музика и нестинарски представления. Нестинари има само в България. Може да е скъпо, може да е невъзможно скъпо, може да ви хареса или не. Тук се срещат хората от шоубизнеса, а твърде вероятно е да срещнете и съседа си от първия етаж на жилищната ви кооперация. Не му говорете за кредитите, които сте получили – дошъл е да се забавлява и да хапне. Храненето и забавлението са също стил на живот, в чието изграждане сякаш влагаме най-огромно старание. Не е лошо да получаваме съвети за това как да се храним здравословно, без да си оставаме гладни и след като се приберем вкъщи да изравяме запасите за черни дни от хладилника, ако са останали изобщо някакви. Lifestyle изданието не съдържа готварски рецепти, нито менюта на ресторанти и заведения, а места, много места, в които никога не си стъпвал, в които вероятно може и да не стъпиш, но чието посещаване е стил на живот, който, ако ти се отдаде възможност, трябва поне в веднъж в живота си да си позволиш.

Нощ:

Любимата му част от денонощието. След като е успял да те „прекара” сутинта с излизане, което сама си организирала, след като е изтърпял стоически целия ритуал на събличането и обличането в пробните кабинки на магазините с купища дрехи в ръка, копнеещ за верни другари, които да го измъкнат от положението, както в рекламата на наша марка бира; след като се е „бръкнал” достатъчно за седмица напред за храна, която съзнанието му не е успяло да асимилира като нова, но коремът доволно сит, сега...Идва моментът за твоята грижа към него, разбирана като изкупление за направените компромиси със себе си. Сложно, наистина, но когато говорим за любов и секс, говорим отново за стил на живот. Това може да е любовта на известни холивудски звезди, не онази – „жълтата”, за която четем в подходящите за това печатни медии, а истинска и не-изкопирана, нарочно притворена в lifestyle изданието, за да ти каже, че така, като се обличат, така се и обичат ( или не )и събличат звездте. А може да са и интересни факти за съществуващите афродизиаци, за това как действат, доколко изобщо действат, кои са и имаме ли въобще нужда от тях.
Вярно е, че да обичаш не е нещо, на което може някой да те научи. Самата идея изглежда несъстоятелна...Има обаче неща, които биха ти помогнали да си по-добър в обичането, да си по-емоциален, по-интересен, да си „по-стилен”, така че да не ти доскучее, да не ти омръзне – процес, между другото, двустранен., защото и двамата го произвеждате все пак...И да не се стигне до ситуация, в която след като се завърнеш от банята, където си прекарала достатъчно дълго, да завариш любимецът си да хърка, в поза „невъзможен за безпокоене”, може би – потънал в сладки сънища по теб...
Тогава сядаш на леглото, избутваш големите му крака, изкарваш го от диаметралното му разположение, взимаш си чашата с червено вино и започваш да си четеш lifestyle списанието, организирало толкова успешно съботата ти. Е, винаги има пролуки, никой не е безгрешен, перфектните планове са неосъществените докрай планове. Разбира се, винаги има изключения.

Lifestyle изданието

Преди няколко месеца имах възможността да разгледам "на живо" автентичния “Vogue”. Останах изумена. Не помня колко страници беше, но в ръцете си държах книжна „тухла”, с луксозни корица, с Анджелина Джоли в костюм за езда и кон до нея, с новите хипита, с потресаваща висша мода, с черно-бели и цветни снимки, които не би могъл да видиш в никое списание от този тип. То е класика.
Има две истини:
Първо:lifestyle изданието е скъп медиен продукт. То не може да се закупи за 0,80 ст, като повечето всекидневници. Не е машина за новини. В него няма да откриете живото-спасяваща информация, освен ако не става въпрос за Джордж Клуни и приятелката му, оживели след катастрофа с мотор по време на Fireman’s feast в САЩ през септември. Сантиментална история за бедно ромско дете, принудено да проси пред входа на магазина и да се чуди как се казва болното му братче – Тони или Преслав и от какво е болно...Това не е материал за lifestyle издание. За проблемите на онкоболните – не ( за тях по принцип трудно се пише )...За глобалното затопляне и прогнозата на времето сме свикнали по презумция да четем другаде.Като всеки журналистически труд и този се инересува от една основна цел – как да бъде продаден и то на аудитория, която има средства да си го купи още веднъж, ако го хареса.
Второ: не се самозалъгвайте – стилът на живот трябва да е вашата „запазена марка”. Lifestyle изданието ви помага само да получите лиценз върху нея. Току виж след време сам се озовете в подобно списание, яхнал кон в елегнтен костюм за езда, а защо не и като автор на статии? Е, това последното е шегичка.

сряда, 21 ноември 2007 г.

За skype общуването




Един "емотикон" ти се хили виновно от монитора. Това трябва да е малката ти сестра, която вероятно е направила нещо и е намерила най-сигурния начин (само тя си мисли така ) да ти го съобщи. Друг "подобен" ти се мръщи и те пита защо си пред компютъра, когато трябва да си другаде...Това е майка ти, която въобще не и се играе роля на емотикон...Цветята и целуващите човечета са от любовта на живота ти, учаща в престижен университет на другия край на света.



Което си е вярно, вярно е...Има едно огромно предимство на skype комуникацията и то в липсата на пространствени ограничения в нейното осъществяване. Според нечие ( може би по-скоро мое) неписано правило, ако срещнеш някого веднъж и поискаш тази среща да се повтори във времето, тя ще се повтори, не само защото е правило, но и защото много го искаш. В повечето случаи обаче, когато съм имала възможност да го проверя, за съжаление, не действа.



Днес skype трябва да е нечия ( защо не моята ) компенсация за нереализуемите срещи и за непроведените разговори...

Той - от Липетск, Русия, при -30 градуса по целзий, тя - от София, България, (някъде около +3 ).Няма значение на какъв език не ще се разберат, нито дали ще си говорят или пишат.



А от другата страна...



"- Краси, къде сиииии...



"– Антоннннн, тук ли си...



Краси си е тук, в София, а Антон - в Липетск, Русия, където говорят, че тази зима ще бъде около -50 градуса по целзий. И всъщност той и тя никога не са се срещали наистина втори път по логиката на правилото. За да са се загубили един друг в Никъдето вероятно просто интернетът на един от двамата "се е скапал" ( по-добре неговият ) и сега в прозорчето на техния разговор, оцветено в сиво, има две непрочетени съобщения.



"Непрочетени съобщения" има и в нормалното общуване, вярно. И за съжаление, там трудно бихме се оправдавали с качеството на интернет - връзката. Все пак няма нищо по-хубаво дори и от опита да ги прочетеш, или да започнеш отначало, или да се върнеш малко назад. Skype няма тази сила. Не ти дава мотивацията да го направиш.



За да може Краси и Антон нистина да се срещнат, има само един вариант. Те всъщност са 1 и половина. Или Краси да забегне за Липетск, което няма да стане (-50 градуса дори не мога да си ги представя ), или Антон да дойде в България. Това може да се случи, но не в skype пространсрвото. Хората не пътуват, скайпвайки. Истината е, че където и да местите мишката, все си оставате на столчето, пред компютъра. Докато Антон не си вземе единадесетте изпита и не получи червена диплома ( дай боже да получи ), докато не събере парички, за да си купи билет, той няма как да се види с Краси.



Това е факт. Скайп е "най-емоционалният" и "умен" чат, прекрасна възможност да разговаряш с някого, когото искаш да срещнеш поне още веднъж, и в същото време е толкова тъжно замислен - да гради илюзии за близост. Чрез него можеш само за пореден път да се убедиш, че единственият начин да бъдеш с някого, е наистина да бъдеш с него. Да бъдеш Краси или Антон, а не емотикон, глупаво усмихващ се без дори да му се смее. Имаме да си споделяме толкова неща. А някои от тях изобщо не са смешни.

Гледали ли сте този филм?





"No man's land" няма нищо общо с представата ви за военен филм. Съвместната продукция на шест държави руши каквито и да е било представи изобщо.Това са 97 минути на границата между войната и мира, между хумора и омразата, между живота и смъртта. "Ничия земя" на Данис Танович ще ви остави дълго след края си да "зяпате" черния екран с белите финални надписи, да слушате потресаващо въздействаща балканска музика и да си мислите...Един човек лежи ранен , стиснал в ръката си снимка на любимата жена...
От другата страна нещата изглеждат винаги по-различни.
Един човек се събужда върху "скачаща" мина и ако само дори се "почеше" в радиус от 50м, всичко ще бъде в руини. В същото време босняк и сърбин, попаднали в средата на нищото, спорят за това кой е започнал войната и този, който е "на мушка" е длъжен да се признае за виновен. "Да, ние започнахме войната" обаче няма никакво значение нито за тези в окопа, нито за другите извън него...Последиците са еднакви за всички...Опожрени къщи и села, загубени каузи, мъртви тела на живи хора, насилие, нечовешки военни изобретения като мини, невъзможни за обезвредяване...Докато "шибаните балканци" се изтребват един друг, светът все още не знае за войната в Босна - такава, каквато е тя наистина...Филмът е нов прочит върху историята на Балканския конфликт- абсурдно жесток, но истински. Препоръчвам го на всички, които се интересуват от качествено кино.