Вчера заседнах в асансьора между четвърти и пети етаж. Казах си никога повече. Оттогава живея на шестия. Два дни по-рано излязох с приятел на по бира. Изпихме по две и ме заболя гърлото. Казах си никога повече. Вече пия по три, за да забравя, че от втората ме боли гърлото. Всеки ден осъзнавам, че косата ми става все по-къдрава. Казах си никога повече и спрях да я изправям. Веднъж в годината правя равносметка за това колко грешки съм допуснала през нея и установявам, че 2/3 от тях съм ги допуснала повече пъти, отколкото мога да пресметна. Казах си никога повече. Сега правя равносметка на тези, които ще допусна през следващата. Тази сутрин разочаровах близък на мен човек. Казах си никога повече. За съжаление, оказа се, че утре той ще ме разочарова...
Казах си никога повече и в деня, когато го видях да слиза по стълбите с намаляне равнището на главата, като Мистър Бийн, усмихвайки ми се тъжно за "сбогом". Видях го две седмици по-късно, чакахме на една и съща спирка, по едно и също време. Поздрави ме и забрави да каже "довиждане".
Не се ядосвайте, когато ви напомнят: " Никога не казвай "никога". Това не е нито, песимизъм, нито реализъм, а само дума, която ние просто произнасяме от добра воля. Понякога - само от воля. Истината е, че вътрешно (и не до там върешно) в себе си вярваме, че ако "нещото" приключи, "винаги" ще има продължение...Много ни боли, много ни е страх, много се измъчваме, много се пазим и когато все пак то се случи, първото, което ще си кажем няма да е "никога повече", а по-скоро...
Ох, защо пак на мен...?!
1 коментар:
Никога повече няма да съм грубиян. Но всеки ден забравям изреченото никога. Ще тренирам паметта си да не го забравям...
пп
Краска, оправи си настройките и позволи на всеки да пише коментари, сега само регистрираните блогъри могат да го правят..
Публикуване на коментар