Фас-пауза

Пушенето вреди сериозно на вас и на хората около вас!
Пушенето убива!

Той е „висок”, но също има нужда от приятели, защото понякога там – в небесата, звездите са като звезди на четири-звезден хотел, на който липсват първите три от надписа..
Съществуват, разбира се, доста начини ( и причини ) да бъдеш приятел с някого и те са почти същите почти навсякъде. Те са същите дори и в университетската аула... Затова ТОЙ не изпитва никакви притеснения да запали цигара пред студентите си. И го прави, размахвайки театрално запалката пред носа си. Въпреки че го интересуват много „по-небесни” дела, той много добре знае, че „димната завеса” скрива всички различия, скъсява дистанции, сближава... Жените често го правят, за да привлекат вниманието на мъжа. Той обаче не иска да привлича ничие внимание...Това ( по презумпция ) вече отдавна е сторено... Иска просто да си пуши цигарата, докато върши нещо полезно за нацията, докато учи нейния свеж потенциал на важните неща от живота и професията. И въобще не го интересува, че се опитвам да скъсам с никотиновата зависимост от три месеца. Впрочем едва ли изобщо му пука, че „пушенето причинява рак не белите дробове”... Даже ще ви позволи да запалите и вие... Защо не? Така именно още повече ще се сближите... 10 минути, ако пушите бавно, вие ще бъдете равни, 10 минути, ако пушите много бавно, вие ще бъдете приятели. 10 минути той ще играе роля. Много истинска роля, която би му отивала и без цигара в устата...Защото той не е просто пушач, и не е просто добър актьор... Той е Фалшив авторитет...

Сцена 1:
„ О, не, трябваше да закъснея с още 5 мин” – ядосваше се той, приближавайки с бавна крачка сградата на Факултета. Преди малко му бяха звъняли да го питат дали „ще караме лекция, професоре” и той беше измърморил с досада: „Ама, разбира се, колеги, как няма да караме. Тъкмо ставам от зъболекарския стол. Идвам, идвам...”. Сега се обвиняваше за малко повече от три неща, които, между другото, бяха взаимно свързани – че им беше дал телефонния си номер ( всъщност – не с научна и организационна цел ), че беше им отговорил на повикването и най-вече, че ги беше излъгал, че ще имат лекция. Точно тогава се сети, че последното му се случва всеки път и се усмихна на себе си. Не разбираше обаче от къде идва тази тяхна упоритост, дразнеше го. Все се оплакваха от натоварената си програма, от ранното ставане, от неработещата администрация, от невъзможността да учат и да работят едновременно, а идваха, по дяволите, идваха и то все на неговата лекция... Ах, сладури, идваха, защото знаеха, че ще си тръгнат... А той винаги им казваше едно и също: „ Колеги, днес времето е прекрасно за средата на март ( учудващо времето бе най-хубаво през зимата ). Дали да не ви пусна да се поразходите малко...?’’ И винаги очакваше да чуе едно и също... Защото те са млади, защото те са хубави...
Понякога обаче тази схема не работеше и трябваше да остане... Като днес, например...

Сцена 2 :
Впрочем, той беше от онези приятели, които само взимат и не дават почти нищо...: „Защо да ги занимавам с глупости, които в крайна сметка изобщо няма да им послужат в практиката... Защо да им обяснявам неща, които ще разберат и сами след известно време ? Я, по-добре, да има разкажа какво правих вчера, че май беше интересно... Или, не беше ? О, проклетият ремонт! Колеги, много добре избирайте работата, жилищата, банките, жените си... Колежки, не избирайте колегите си J Изберете мен. Аз само изглеждам възрастен – не ми тежи коремът, а авторитетът, но това да знаете от мен – изобщо не е неприятно... Мисля, че и на вас ще ви хареса, въпреки че едва ли трябва да ви ангажира професионално. И класово, и извънкласово, ние сме само добри приятели и нищо повече... Готвим си, танцуваме си, забавляваме се. Аз не спя със студентките си, колеги. Ние правим секс. Оставям на вас да ги сънувате и да ги мечтаете...”

Сцена 3:
На него обаче не му стига само това, че си хубава, че имаш къса пола и че правите секс... С тези „знания” можеш да изкараш една доста преувеличена средна оценка – да речем, три с два минуса... Ако искаш повече, трябва да си платиш... Едно „учебниче”... Неговото. Не е задължително да го четеш, въпреки че „общите приказки” не се четат толкова трудно. По-важното е на изпита да го покажеш. Да седи на чина, до теб, да се вижда... Че знаеш, че си учил.. Строго се наказват копията! Да ксерокопираш тази „библия” на знанието, означава да плагиатстваш...А това, както и да го погледнеш, е горчиво неуважение към човека, постарал се да ти покаже пътя, да ти предаде своя опит и знания. Това е груба обида над авторитета...

Антрактът...
Само в театъра продължава 10 минути - колкото да изпушиш една цигара... Защото в театър, за разлика от университетската аула, не се пуши. Хубавото в изключенията е, че не са „от правилото”, а това важи най-вече за фалшивите авторитети. Хубавото е, че когато цигарата свърши, можеш да запалиш втора, трета, четвърта и така до края на лекцията, ако ... изобщо караме. Нали, професоре... ? Вие може да сте мъж, но със същата убеденост, може да бъдете и жена... Полът няма значение. Възрастта – също. Защото не е трудно да бъдеш измислен. Никак не е трудно да разбиваш мечти. Докато вие ни говорите за ремонта на жилището си, за кучето и съседите, за дъщерите и брадовчедите си, за пътуванията и срещите си, на нас ... постепенно започва да ни минава... Разочарованието... А когато решите, че не сме учили, че не сме подготвени, когато ни скъсате... На нас вече не „ни пука”...

Цигара, колега?