Огледалце, огледалце...

Какво, мислите, вижда африканското слонче от списанието "National Geographic", когато се погледне в огледалото? Разбира се, в началото отчита самото огледало... Просто предметът. Казва си : "Я, какво интересно нещо има тук!"Малко по-късно, при по-далечно и внимателно вглеждане африканското слонче ( доказано е ) може и да се разпознае в отражението...Може и да реши, че изглежда по-различно от миналия петък... С 100 килограма по-дебело.

Вижда ли нещо овцата, според вас, в себе си, гледайки се в огледалото?! Не, не вижда коза, просто нямах друга снимка. Ако кажете на овцете, че всички са едни и същи, те жестоко ще ви се обидят и ще се "изорят" да се оразличат една от друга. Ще се цопнат в боя, за да станат черни, ще започнат да буйстват в стадото, да блеят срещу слънцето или луната ( както дойде ) и изобщо могат дори да станат като героите от един много смешно-страшен филм на ужасите, в който "кротките като агънце" ръфат човешко месо и нападат в гръб и само когато е тъмно. Нека обаче не навлизаме в сферата на научната фантастика, има кой да влиза в нея... Бог да ги прости.

Доказано е също, че овцете, подобно на приматите, разпознават различни лица: около 50 други овце и 10 човека. Така, че когато отидете на село, не се учудвайте, когато "Гинка" ви се зарадва и ви бутне с мокър нос. Вие, вероятно, сте между хората ( не, овцете ), които е успяла да запомни и без проблем разпознава...

Какво вижда мъничката Рая, залепила личице на стъклото? Все още Рая не може да знае, че момиченцето с два смешни предни зъба отпред, което се навежда да я целува, е тя... Може би скоро ще разбере. За сега собственото й отражение я кара да се смее от щастие и да целува, и да целува. Рая се харесва още преди да се е опознала и това е добре...

Няма да ви лъжа. Когато аз се погледна в огледалото, не виждам слонче... :) Иска ви се... По-скоро виждам красива газела... Иска ми се... Истината все пак е, че когато се погледна в огледалото вече ( не винаги е било така ) виждам много, много възможности... Не винаги е било така. Просто, за разлика от мъничката Рая, защо не и от дебелото слонче и черната овца, вече се познавам... донякъде.

Защото няма иделани хора ... Просто не съществуват огледала, в които те да се огледат... В залата за смях сме. Всички. Без изключения. Там някъде. Понякога сме "криви", понякога излизаме "дебелоглави", за добро или лошо, понякога сме "кръгли"... глупаци. Понякога се харесваме дори и с пъпка на носа. Хубавото, когато се погледнеш в "огледалото" и видиш много възможности, е в това, че не само ги виждаш. Хубавото е, че можеш да се възползваш от тях, да ги "изиграеш"... по най-добрия начин. И това не е само суета. Нарича се себеуважение, нарича се самочувствие, нарича се ценност...Нарича се знание, упоритост, кураж, постоянство, смелост, дързост, вяра, красота, чар, инат... И има собствена визия... Не три в едно, не четири в едно, не пет ( специално за Ваня ) в едно... А всичко, всичко и най-доброто... за този "вид". Ако все още се чудете за какво ви говоря, време е да се погленете в "огледалото". Спокойно. Африканското слонче е в Африка ( по дяволите, надявам се да го видя в естествената му среда някога ), овцете са на село, другите- във филма на ужасите, лигавят колкал от човек, маймуните са в зоологическата градина през по- голямата част на годината и отвреме навреме- в автобуса, в Народното събрание, в магазина и понякога много близо до вас... Така, отдясно... Ала все пак единственото, което може да видите в огледалото... е..

Себе си. Какво по-хубаво от това?!