"Скафандърът и пеперудата"

На баба и дядо

Картонена кутия. Четири дупки на капака. Или бяха три. Или бяха отстрани. Вътре – овца ( о, да, разбира се, пак, отново ), но не каква да е, а „малката” овца на още по-малкия Малък принц. Дупките са, за да може оттам той да й дава тревичка, за да може да диша и да гледа какво става наоколо. Защото овцете ,освен че са умни, както разбрахме, са и особено любопитни. Особено тази.
Сега обаче няма да говорим нито за овцете, нито за Малкия принц. Започваме от тях, защото светът все още би бил празен, ако нямахме въображението да си представяме нещата по-различни ( защо не и по-истински )... Защото днес няма да ви занимавам с овце, колкото и да ви се иска, а с пеперудата... или за „ефекта на пеперудата”. И той не се изразява в това, че пърхането на крилете й някъде би могло да предизвика заметресение на другия край на света, макар че има нещо общо. Приличат си по силата, по последователността, по интензитета, по магията...
Но е друг.

Ефектът на пеперудата:
Езюпери не се е шегувал, когато е направил един малък принц толкова мъдър. Той е знаел, че, ако нямахме въображение, ние – хората, едва ли някога щяхме да разберем какво е щастие. Сега можем да си представяме всичко. Можем да си представим, че имаме достатъчно време, за да стигнем до работното място, че няма да закъснеем, че вместо дъжд, грее слънце. Непрекъснато си въобразяваме, че сме по-обичани, отколкото в действителност сме. Въобразяваме си, че можем да работим по 16 часа на денонощие, без след това да имаме здравословни проблеми, че можем да летим със самолет 12, без след това да са ни подути краката. Днес сме тук, а утре в Камерун, в длантта си сме събрали купчинка бял пясък и не се чудим как така той е бял, а би ли могъл да бъде черен и как би изглеждал. Би могъл. Представяме си го черен и решаваме, че все пак бял стои по-добре. После сме в Париж, Виена, Лондон..., на дивана, вкъщи, а в скута си държим главата на любимото същество... Прокарвайки пръсти през косата му, ние едва ли искаме да си представим какъв би бил светът без него... Но се случва, по дяволите... Въобразяваме си края на живота, дългите самотни нощи, че никога няма да обичаме повече така. После мечтаем за бляскава професионална реализация. Виждаме се главен директор на огромна компания...
Вчера си купихме яхта. Първото нещо, което направихме е да сменим името й. Сега се казва „Свобода” и с нея ще отскочим до Бермудския триъгълник, но няма да се загубим, защото знаем как да си представим излизането от него. Затворихме очи и видяхме колко много ще обичаме неродените си деца. Видяхме къща. С две брези отпред. Кучето, което почина, когато бяхме деца, се е разпънало на зелената трева отпред. Пръскачката е пусната и го мокри, а то умира, но този път от „кеф”, вирнало крачета във въздуха. Няма невъзможни неща за нашето голямо въображение...
Какво се случва обаче, когато затворим пеперудата в скафандър? Или, когато я сложим в кутията, при овцата на Малкия принц. Е, не, тя няма да я изяде по погрешка с тревичката. Пеперудата и овцата са приятелчета така, както Малкия принц и неговата безценна роза. Нищо няма да й стане на пеперудата.

Даже...
Представете си, че сте парализирани от петите до главата. Не можете да се движите, не можете да говорите, виждате само с едното око, защото другото са ви го зашили, и виждате само напред, защото периферното ви зрение също е „инвалид.” Вие сте на не повече от 40 год., а ви къпят и обличат като бебе. Малко по-малко от месец преди това сте правили страхотен секс с любовницата си, качили сте се на новата си кола, шофирали сте с 200 км/час., за да стигнете навреме в имението на жената на децата си и да вземете сина си за футболен мач. В колата сте му разказали смешна история. После нещо се е случило... Инсулт, мозъчен удар... Американците казват ”anyway”, което буквално означава „в никой случай”, въпреки че го използват в смисъл на: „без значение”, „както и да е”., но в този случай, както и в много други, вие сте „избранникът”, който ще изпадне в кома и ще се събуди в болница, с едно зашито око. Ще ви обяснят какво ви се е случило, колко много съжаляват, но как ще направят всичко възможно поне да се научите да преглъщате, за да започнете да се храните сам, да въртите главата си, за да не се изморявате да въртите едното си останало око... И всъщност освен него, всичко, което ви е останало... е пеперудата. Тя продължава да си пърха с крилца, още по-хубава, още по-голяма, осъзнавайки колко е ценна в този един момент. Чрез нея можете още да прегръщате децата си, да любите жена си, да пиете кока-кола, да тренирате във фитнес-салона, да пътувате до къде ли не. Тя ви кара да се забавлявате със собственото си огромно нещастие, да учите нов език – този на пълните инвалиди, при който се изброяват най-често употрбяваните букви и вие мигате с клепач, когато кажат вашата буквичка. Така правите дума. Така правите изречения. Така пишете цяла книга, която получава нечувани отзиви.
И всъщност ефектът на тази пеперуда е в истинската, искрената, горещата вяра, че, когато всичко свърши, има и още малко... И, че тя няма да позволи то да умре неизживяно...

Моля се. Всеки ден се моля на нещото, което ни пази, без значение дали е Бог или извънземно. Моля се да не ни се налага да използваме пеперудите в себе си само „по стечение на обстоятелства”. Моля се да бъдем здрави. Не - безсмъртни като добрия стар Дънкан Маклауд, но живи достатъчно дълго време. С две широко отворени очи. Моля се да не изпразваме, а да пълним света не само с въображение, но и със съдържание. Да целуваме и обичаме ( повече или по-малко ) не само с мисълта си, но с устните и ръцете си. Моля се не да бъде вечно, а да имам възможността просто да го изживея...
Пътувайте с въображението си, но пътувайте и с влак, и със самолет, и с автобус... и на кон.Утре си купете колело. Качете се поне веднъж. Учете се да пеете и говорете, говорете, споделяйте, защото един ден, ( дано никога не се случва ) можем само да ръмжим..., но не имитирайки пеене, а защото сме се разболяли от пневмония...
И, разбира се, ако ви остане време, гледайте този филм – „Скафандърът и пеперудата”... Не ви го препоръчвам. Гледайте го!